— Господин Сандърс?
— Да, Сами?
— Някои от полицаите се държаха доста грубичко днес. Сигурно ще пожелаете да направите нещо по въпроса. Преди, нали разбирате, нещата да излязат от контрол.
Тъжната му усмивка не се промени.
— Виж, Сами, напълно разбирам как вие, младите хора, се отнасяте към полицията — аз също съм бил млад като вас, — ала положението ни в момента е критично. И колкото по-бързо възстановим реда и властта, толкова по-добре ще бъдат всички. Разбираш ме, нали?
— Да — кимна тя. Разбираше още и че мъката, колкото и силна да е, явно не пречи на един политик да ръси до болка познати клишета. — Е, до скоро!
— Те са добър отбор — добави отнесено Анди. — Пит Рандолф ще се погрижи да ги стикова още по-добре. Ще ги накара да действат в синхрон… Да танцуват един и същи танц… Да служат и закрилят, нали така?
— Разбира се — подхвърли скептично Саманта. Танцът „Служи и закриляй“ със задължителния елемент „ритници по бюста“. Тя запали двигателя и мимоходом констатира, че Литъл Уолтър отново се е унесъл и похърква доволно. Вонята от акото му обаче бе непоносима. Сами отвори прозорците и погледна в огледалото за обратно виждане. Господин Сандърс продължаваше да стои на поляната, която сега изглеждаше съвсем пуста. Той й помаха с ръка за довиждане.
Саманта му махна на свой ред, чудейки се къде ли Дуди е прекарала нощта, след като не се е прибрала вкъщи. После прогони тази мисъл — все пак не беше нейна работа — и пусна радиото. Единствената станция, която можа да хване без смущения, предаваше някакви религиозни нравоучения, така че побърза да я изключи.
Когато вдигна глава, забеляза, че Франки Делесепс стои на пътя пред нея с вдигната ръка, досущ като истински пътен полицай. Наложи се да натисне рязко спирачките, за да не го блъсне, както и да задържи с ръка бебето, което се килна заплашително напред. Литъл Уолтър се събуди и започна да плаче.
— Виж какво направи! — кресна Сами на Франки, с когото бе изкарала двудневна авантюра по времето, когато още бяха в гимназията; направиха го зад гърба на Анджи, която бе заминала на ученически музикален фестивал. — Бебето ми за малко да падне на пода!
— Къде е обезопасителното му столче? — попита Франки и се облегна на отворения й прозорец, при което бицепсите му се издуха. Големи мускули и малка пишка, това бе Франки Делесепс. Но доколкото Сами знаеше, на Анджи това явно й стигаше.
— Не е твоя работа.
Един истински пътен полицай би й съставил акт — не само за липсата на столче, но и заради думите й, — ала Франки само се ухили мазно.
— Виждала ли си Анджи?
— Не. — И това бе самата истина. — Сигурно е станало, докато е била извън града — предположи Сами, макар и да й се струваше, че точно жителите на Честърс Мил бяха онези, които се оказаха под похлупака.
— Ами Дуди?
Този път излъга. Обаче нямаше друг избор, защото Франк можеше да поговори с господин Сандърс.
— Колата на Анджи си е тук — изтъкна Франки. — Проверих в гаража им.
— Това не значи нищо. Може да са отишли някъде с киата на Дуди.
Младежът се замисли. Вече бяха почти сами; от задръстването бе останал само спомен. Ненадейно той каза:
— Боли ли те циценцето, захарче? — И преди да успее да му отвърне, се протегна и я стисна за гърдата. Доста грубичко при това. — Искаш ли да го цункам, за да му мине?
Тя го перна по ръката. Вдясно от нея Литъл Уолтър се скъсваше от рев. Понякога се чудеше защо Господ е създал мъжете. Или ти надуваха ушите, или ти причиняваха болка, или и двете едновременно.
Франки вече не се усмихваше.
— На твое място щях да съм по-внимателен, малката — изсъска. — Нещата вече не са както преди.
— Какво ще направиш? Ще ме арестуваш ли?
— Мисля си за нещо по-добро — ухили се той. — Хайде, пръждосвай се оттук. И ако срещнеш Анджи, кажи й, че искам да я видя.
Сами побърза да форсира двигателя и да се отдалечи колкото се може по-бързо от Франки Делесепс. Беше бясна и — не й се искаше да го признае, ала бе така — малко уплашена. След около километър отби встрани от пътя и смени памперса на Литъл Уолтър. На задната седалка държеше кутия за използваните памперси, обаче сега хич не й беше до нея. Вместо това изхвърли наакания памперс през прозореца на колата, недалеч от голямата табела с надпис: