Ръсти се замисли за родителите му, които чакаха отвън и се надяваха, противно на всякаква логика, се надяваха детето им да се оправи. И ето че сега, вместо да изнесат момчето оттук и да го закарат по коридора вляво — в спешното отделение на болницата, където майката и бащата можеха да го видят, — щяха да поемат надясно, директно към моргата.
— Ако това беше обичайна ситуация, щях да го сложа на животоподдържащи системи и да помоля родителите му за донорство на органи — въздъхна Хаскел. — Но при обичайна ситуация той нямаше да бъде тук. А дори и да беше, нямаше да се мъча да го оперирам с помощта на… упътване, все едно става дума за шибана кола. — Лекарят вдигна отоскопа и го запрати през стаята. Той се удари в зелените плочки, отчупи част от една и тупна на пода.
— Искате ли да направим адреналинова инжекция, докторе? — попита Джини. Говореше спокойно, съсредоточено и хладнокръвно… и в същото време имаше вид на човек, който всеки момент ще се строполи на земята от изтощение.
— Не бях ли достатъчно ясен? Няма да удължавам повече агонията на това момче. — Хаскел се пресегна към червения превключвател на респиратора. Някой шегаджия — вероятно Туич — бе залепил там стикерче с надпис „БУМ!“ — Имаш ли друго мнение по въпроса, Ръсти?
Парамедикът се замисли, после поклати глава. Тестът на Бабински беше позитивен, свидетелствайки за тежко мозъчно увреждане, но най-важното в случая беше друго — нямаше даже нищожен шанс за подобрение. И никога не бе имало.
Хаскел изключи превключвателя. Оставен сам на себе си, Рори Динсмор си пое измъчено въздух, сетне се опита да го направи отново… и се отказа.
— Сега е… — Лекарят погледна големия часовник на стената. — Седемнайсет и трийсет. Ще го запишеш ли като време на настъпване на смъртта, Джини?
— Да, докторе.
Хаскел свали маската си и Ръсти угрижено забеляза, че устните на възрастния човек са синкави.
— Да се махаме оттук — каза. — Тази жега ме убива.
Обаче не беше жегата, а сърцето му. Лекарят се свлече по средата на коридора, докато вървеше към Олдън и Шели Динсмор, за да им съобщи лошите новини. В края на краищата се възползваха от адреналиновата инжекция, предложена от сестрата преди броени минути, ала тя не подейства. Същото се отнасяше за сърдечния масаж и електрошоковата терапия.
Време на настъпване на смъртта: седемнайсет и четирийсет и пет. Рон Хаскел надживя последния си пациент точно с трийсет и четири минути. Ръсти се отпусна тежко на пода и опря гръб в стената. Джини тъкмо съобщаваше лошата новина на родителите на момчето; от мястото, където седеше със заровено в шепите си лице, той дочу воплите на сломената от скръб майка. Те ехтяха из коридора на почти пустата болница и медикът имаше чувството, че ще продължават вечно.
9.
Барби си каза, че навремето вдовицата на шерифа е била изключителна красавица. Дори сега, въпреки тъмните кръгове под очите й, избелелите дънки и нещо, наподобяващо горнище на пижама, които носеше, Бренда Пъркинс изглеждаше поразително. Младежът си помисли, че интелигентните хора рядко изгубват красотата си — стига наистина да я притежават, — а той ясно виждаше колко умни и будни са очите й. Имаше и нещо друго — траурът й явно не бе успял да заглуши любопитството й. И точно в този конкретен момент обектът на любопитството й беше самият той.
Тя погледна през рамо към колата на Джулия, която се отдалечаваше на заден ход по алеята, и вдигна въпросително ръце. „Къде тръгна?“ — сякаш казваше жестът й.
Журналистката се подаде през прозореца и извика:
— Имам малко работа покрай излизането на новия брой! Трябва и да намина през „Дивата роза“ и да съобщя на Ансън Уилър лошата новина — тази вечер е на смяна. Не се тревожи, Брен, Барби е напълно безопасен!
И преди Бренда да отвърне или да възрази, Джулия подкара по Морин Стрийт — жена, заела се с изпълнението на своята мисия. Изведнъж на Барби му се прииска да е с нея и единствената му задача да бъде приготвянето на четирийсет сандвича с шунка и сирене и още толкова с риба тон.
Щом Джулия се скри от поглед, госпожа Пъркинс отново се зае да оглежда изпитателно посетителя си. Стояха от двете страни на мрежестата врата на верандата. Барби имаше чувството, че присъства на интервю за работа.