В този момент колата на шериф Пъркинс — извикан или от Томи, или от Уилоу Андерсън, съдържателите на заведението — се закова рязко на паркинга с включени светлини. Биещите се бяха ярко осветени като актьори под светлината на сценични прожектори.
Пъркинс пусна за секунда-две и полицейската сирена; после излезе от колата и подръпна колана, обгръщащ масивната му талия.
— Не е ли малко рано за бой, момчета? Да бяхте изчакали уикенда…
На което Рени младши отвърна…
11.
Не се налагаше Барби да й казва как бе отвърнал Младши; Бренда го знаеше от самия Хауи и не беше изненадана. Още от малък синът на Големия Джим си беше изпечен лъжец, особено в случаите, когато на карта бе заложен собственият му задник.
— Казал е: „Готвачът започна.“ Права ли съм?
— Абсолютно — кимна Барби и натисна бутона за включване. Генераторът изръмжа и заработи без проблеми. Младият мъж се усмихна на Бренда, макар и да усещаше как издайническата руменина затопля бузите му. Това, което току-що й бе разказал, не беше любимата му история, обаче предполагаше, че би предпочел да сподели нея пред онази за спортната зала във Фалуджа. — Всичко е готово — светлини, камера, екшън!
— Благодаря ти. Колко време ще издържи?
— Не повече от два-три дни, но дотогава всичко може и да е свършило.
— Съмнявам се. Предполагам, знаеш какво те е спасило от ареста онази нощ?
— Естествено — отвърна Барби. — Съпругът ви видя как беше. Четирима срещу един. Беше си очевидно.
— Другите ченгета не биха го забелязали, дори и да те бяха нападнали пред очите им. Имаш късмет и че Хауи бе дежурен онази нощ; по график трябваше да застъпи Джордж Фредерик, ала му дадоха болнични заради стомашно неразположение. — Тя се замисли. — Не просто късмет; сякаш самото провидение се е намесило, за да те спаси.
— Напълно съм съгласен — кимна той.
— Искаш ли да влезем вътре, господин Барбара?
— Трябва ли? Тук ми е много приятно.
— На мен също. И бездруго скоро ще застудее. А може би няма? Как смяташ?
Барби вдигна рамене.
— Когато Хауи те е отвел в управлението, Делесепс му е казал, че си изнасилил Анджи Маккейн. Права ли съм?
— Това беше първата му версия. После заяви, че май не било точно изнасилване… Тя се изплашила и ми казала да спра, а аз не съм я послушал. Предполагам, че това се води „изнасилване от втора степен“.
Жената се усмихна.
— Внимавай да не кажеш пред някоя феминистка, че изнасилването има степени.
— Ще внимавам. Както и да е, съпругът ви ме отведе в стаята за разпити, която повече прилича на килерче, където чистачките си държат метлите…
Бренда се засмя.
— … след което натика и Анджи вътре. Сложи я да седне така, че да ме гледа в очите. Мамка му, беше толкова тясно, че лактите ни се допираха. По принцип, за да излъжеш за нещо значимо, се изисква сериозна психическа подготовка и това в най-голяма степен се отнася за младите хора. Видях го и при Анджи. Съпругът ви също го видя. Каза й, че тази работа ще отиде в съда. Разясни й какви са наказанията за лъжесвидетелстване. И накрая тя се отказа от показанията си. Призна, че не е имало полов акт, да не говорим за изнасилване.
— Хауи си имаше девиз: „Първо разумът, после законът.“ И винаги се ръководеше от това в своята работа. Това не е начинът, по който действа Питър Рандолф, защото, от една страна, в главата му цари пълна каша, а, от друга, не може да се оправи с Рени. А моят съпруг можеше. Хауи ми сподели, че когато вестта за вашето… спречкване… стигнала до господин Рени, той настоял да бъдеш подведен под отговорност за нещо. Не бил на себе си от гняв. Знаеше ли за това?
— Не — поклати глава Барби. В същото време никак не беше изненадан.
— Тогава Хауи казал на господин Рени, че ако нещо отиде в съда, той лично ще се погрижи цялата история да отиде в съда, включително и боят „четирима срещу един“ на паркинга. И добавил, че един добър адвокат би могъл да вкара дори гимназиалните изстъпления на Франки и Младши в делото. Известни са ми поне няколко, макар че никое от тях не може да се сравнява с твоя случай.