Бренда поклати глава.
— Рени младши никога не е бил приятно хлапе, но до един момент поне беше сравнително безобиден. Промени се през последната година — година и нещо. Хауи го знаеше и това го тревожеше. Наскоро открих, че Хауи е знаел някои неща за бащата и сина… — Тя замлъкна и Барби усети, че жената се колебае дали да продължи да говори по темата. В крайна сметка се отказа; явно дискретността, която бе усвоила като шерифска съпруга, се бе превърнала в навик, който трудно можеше да бъде превъзмогнат.
— Хауи те е посъветвал да напуснеш града, преди Рени да е открил някакъв друг начин да те тормози, нали? И предполагам, че най-вероятно Куполът ти е попречил да го сториш…
— Отговорът и на двата ви въпроса е „да“. Мога ли да си взема диетична кола, госпожо Пъркинс?
— Наричай ме Бренда. А аз ще ти казвам Барби, ако нямаш нищо против. Моля, заповядай — заведението е на самообслужване.
Той се наведе и си взе кола от хладилния шкаф.
— Искаш ключ от противоядреното укритие, за да вземеш оттам Гайгеров брояч. Мога да ти помогна и ще го направя. Обаче останах с впечатлението, че искаш и Джим Рени да узнае за това, и точно тази идея ме притеснява. Може би мъката замъглява съзнанието ми, но не разбирам защо искаш сам да влезеш в открита конфронтация с него. Големия Джим побеснява всеки път, когато някой уронва авторитета му, а ти поначало не си сред любимците му. Пък и не ти дължи никакви услуги. Ако съпругът ми още бе шериф, може би двамата заедно щяхте да успеете да го сложите на мястото му… Мисля, че това доста би ми харесало. — Тя се приведе и го изгледа с цялата откровеност на обрамчените си от тъмни кръгове очи. — Обаче Хауи вече го няма и ти най-вероятно ще се озовеш в някоя от килиите на тукашния арест, вместо да търсиш някакъв тайнствен генератор.
— Наясно съм с всичко това, обаче възникна нещо ново. Военновъздушните сили възнамеряват да изстрелят крилата ракета срещу Купола — утре, точно в тринайсет нула нула.
— Мили боже!
— Вече са изстреляли няколко ракети по него, ала само за да определят колко нависоко се издига бариерата. Радарите се оказали безполезни да свършат таза работа. Всички от изстреляните досега ракети били с халосни бойни глави. Тази обаче ще бъде от най-мощните в своя клас. От онези, с които взривяват бетонни бункери.
Бренда пребледня.
— Към коя част на града смятат да я изстрелят?
— Прицелната точка ще бъде мястото, където Куполът пресича Битч Роуд. Предната нощ двамата с Джулия бяхме точно там. Експлозията ще бъде на височина метър и половина над земята.
Долната й челюст увисна по абсолютно неподобаващ за една дама начин.
— Не може да бъде!
— Боя се, че може. Ще я изстрелят от бомбардировач Б-52 и тя ще полети по предварително зададения й курс. И като казвам „предварително зададен“, наистина е така. Траекторията й е програмирана с невероятна точност и е съобразена с всички особености на местния релеф, спусне ли се веднъж до нивото на целта си. Тези ракети наистина са зловещи. Ако се взриви, без да пробие Купола, всички в града ще се разминат само с уплаха — тътенът ще е оглушителен, все едно е дошъл Денят на страшния съд. Успее ли да го пробие обаче…
Тя несъзнателно се хвана за шията.
— Какви ще бъдат пораженията? Барби, нямаме нито една пожарна кола!
— Сигурен съм, че ще осигурят достатъчно противопожарно оборудване. Що се отнася до пораженията… — Той вдигна рамене. — Всички жители ще трябва да бъдат евакуирани, това е извън всякакво съмнение.
— Разумно ли е? Това, което са намислили, разумно ли е?
— Спорен въпрос, госпожо… Бренда. Вече са го решили. И се опасявам, че става още по-лошо… — Уплашеното й изражение го накара да добави: — За мен, не за града. Повишиха ме в чин полковник. С указ на президента.
Тя завъртя театрално очи.
— Честито!
— От мен се очаква да обявя военно положение и да поема контрола над Честърс Мил. Джим Рени няма ли да се зарадва, щом го чуе?
Реакцията й го изненада, защото Бренда избухна в смях. В следващия миг се изненада и от собствената си реакция, защото се присъедини към смеха й.