— Недей! — вече ридаеше Брадичката.
— Докато в един момент не ми отговориш.
— Кълна ти се! Не го познавам!
Възможно бе някой в караванния парк да беше чул изстрела. Или пък Татуировката да се върне с подкрепление. Така или иначе, Майрън нямаше какво да се бави повече. Трябваше да покаже на нападателя, че няма да се церемони. Въздъхна леко и взе да обира спусъка. Но преди да го дръпне докрай, здравият му разум успя да вземе връх. Дори да си наложеше да простреля невъоръжен безпомощен човек, резултатът от изстрела най-вероятно щеше да е обратен на желания. От болката Брадичката по-скоро щеше да припадне или да изпадне в шок, отколкото да проговори.
Така че дори докато изричаше „Последна възможност…“, Майрън още не знаеше какво се кани да предприеме.
От неловкото положение го извади Брадичката.
— Бърт се казва! Само това знам. Името му е Бърт!
— Фамилия?
— Не я знам. Кевин уреди всичко.
— Кой е Кевин?
— Оня, дето ме заряза бе, човек.
— И какво искаше от вас Бърт?
— Да те проследим от болницата, бе. Щял си да ни заведеш право при Кити Болитар.
Е сега вече Майрън се усети колко невнимателен е станал. Тия идиоти са го следили през цялото време, без той изобщо да се усети! Нещастник.
— И какво трябваше да направите, като стигнете до Кити?
— Пусни ме! — разрева се отново Брадичката.
Но Майрън запъна пистолета о главата му.
— Погледни ме в очите.
— Недей!
— Престани да ревеш и ме погледни в очите.
Онзи най-сетне изпълни заповедта. Подсмърчаше и се напъваше да не почне пак. Коляното му бе напълно раздробено. Майрън си даваше сметка, че надали ще престане някога да куца. Някой ден това може би щеше да му тежи на съвестта, макар силно да се съмняваше.
— Кажи ми самата истина и всичко ще свърши. И затворът може да ти се размине, ако имаш късмет. Но ха си ме излъгал, ха съм ти пръснал черепа, та да няма свидетел. Разбираш ли ме?
Погледът на онзи остана изненадващо спокоен.
— Така или иначе ще ме убиеш.
— Няма да те убивам. И знаеш ли защо? Защото все още аз съм добрият. И искам да си остана такъв. Така че ти само ми кажи истината и ще спасиш и двама ни: какво трябваше да направите, като откриете Кити?
На фона на приближаващите се полицейски сирени Брадичката даде на Майрън очаквания отговор:
— Да ви очукаме и двамата.
Майрън отвори вратата на караваната. Воят на сирените се усили.
Нямаше време да притича до колата си. Побягна наляво, обратно на изхода на „Мобилни имоти Глендейл“. Двете полицейски коли нахлуха през портала. Едната веднага го прихвана с мощния си прожектор.
— Спри! Полиция!
Майрън не ги послуша. Полицаите тръгнаха да го преследват — или поне той така предполагаше. Но и за миг не се обърна да погледне, само продължи да бяга. От караваните наизскача народ да види какво става, но никой не му препречи пътя. Майрън бе тикнал пистолета отзад в колана си. Нищо не можеше да го накара да го извади, че да даде на полицаите повод да открият огън. Нямаше да стрелят, докато не представляваше физическа заплаха за тях.
Нали така?
Високоговорителят на една от патрулките изграчи: „Полиция! Спри и вдигни ръце над главата!“.
И той за малко не се подчини. Всичко щеше да им обясни. Но това щеше да му отнеме цели часове, а може би и дни, а той просто не разполагаше с толкова много време. Уин беше намерил начин да стигнат до остров Адиона. И Майрън имаше силното вътрешно усещане, че в крайна сметка всички нишки водеха в тази посока, до отшелника на име Гейбриъл Уайър, така че изключено бе да пропилее създалата се възможност.
Караванният парк свършваше при един див храсталак. Майрън откри пътека и хукна по нея. Полицаите пак го изкомандваха да спре. Но той се шмугна вляво и продължи. Чуваше как полицаите го преследват през шубрака. Ускори темпото с надеждата да се отдалечи. Мина му през ум да се скрие зад някоя скала или дърво и да ги пусне да го подминат, но не видя как това би му помогнало. Целта му в края на краищата беше да се отскубне и да се добере до летище „Титърбъро“.
Виковете постепенно изоставаха, та набра смелост да хвърли поглед зад себе си. Видя лъча на електрическо фенерче, но и то бе доста назад. Чудесно. Без да се спира, успя да измъкне блутут устройството от джоба и да го пъхне в ухото си.