— И вече не ни ловят.
— Поне от две лета насам де.
— Та ходим да се къпем на тоя плаж. Понякога водим и момичета.
— По твое време — погледна Билингс Майрън — сигурно са му викали Алеята на влюбените или нещо от тоя сорт.
— Като в някой стар филм.
— Точно така. Водели сте ги на сладкарница, а оттам — на Алеята на влюбените, нали така?
— Да — потвърди Майрън. — Но чак след разходката с файтона.
— Аха. С други думи, плажът пред къщата на Уайър е нашият съвременен вариант.
— На Билингс много му върви с дамите — отбеляза Блейкли.
— Не го слушайте стария Блейкли. Скромничи.
И двамата се засмяха със стиснати челюсти. Блейкли извади свита ръчно цигара и я запали. Опъна и я подаде на брат си.
— И хашиш пушим тук.
— Козчета.
— Трева.
— Коноп.
— Зелено.
— Джойнти.
— Малко ганджа.
— Марихуана — прекъсна ги Майрън. — Схванах.
Младежите започнаха да се подхилкват. Явно не им беше първата цигара за вечерта.
— Билингс и Блейкли ще ни прекарат по тайната им пътека — поясни Уин.
— През която вкарваме мацките.
— Кифлите.
— Бонбончетата.
— Вкуснотиите.
— Сладуранките.
— Не са ли прекалено млади за участие в такава акция? — изгледа Майрън Уин.
— Нищо ни няма — обади се Билингс. — И с пръст не могат да ни пипнат.
— Освен дето сме и смели.
— Особено след малко билка.
— Райграс.
— Доня Хуанита.
— Мери Джейн.
— Жожоба.
Смехът им постепенно преминаваше в истерия. Доколкото е възможно да истерясва човек със стиснати зъби. И Майрън пак погледна въпросително Уин: разумно ли бе да разчитат на тия двама пушилисти от добър произход? Но в същото време си даваше сметка: проникването в силно охранявани сгради бе една от дарбите на Уин. Който освен това имаше и план. Не му оставаше друго, освен да го следва.
Подминаха две караулки по средата на пътя само с приветливо ръкомахане. Очевидно близнаците и тяхното вонящо на трева моторно превозно средство бяха позната гледка на острова и никой не си правеше труд да ги закача. Шофиращият — Майрън не помнеше вече Билингс ли беше или Блейкли — доста шареше по платното. Майрън закопча предпазния си колан. През деня островът изглеждаше безлюден. А през нощта, особено когато валеше, имаше вид на тотално необитаем.
Билингс — успя да си спомни Майрън — слезе от асфалта и подкара по някакъв черен път, който постави на силно изпитание окачването на автомобила. На задната седалка Майрън не спря да подскача, докато минаха през гъста гора и спряха най-сетне на полянка в близост до плажа.
Блейкли пак се извърна. И предложи на Майрън да опъне от цигарата. Майрън му даде знак с ръка, че няма желание.
— Ама опитай само, да видиш какво се вика квалитетна стока.
— Примо — допълни Билингс.
— Върхът.
— Схванах — прекъсна ги Майрън. — Високо качество.
Близнаците млъкнаха за секунда.
— Като отидем на плажа — обади се Билингс, — си вземам зрънце пясък.
— Уф! Пак ли почна? — изпъшка Блейкли.
— Най-сериозно ви казвам. Помислете си само. Едно зрънце пясък. Вземам го аз това зрънце и започвам да си мисля колко ли такива зрънца има на тоя плаж. Ами колко ли са на целия остров? Ами на целия свят? И направо изперквам.
Майрън продължи да гледа въпросително Уин.
— Най-щурото обаче е, че цялата ни планета е всъщност по-малка и от това зрънце сред всичкия останал пясък. Побира ли ви го умът изобщо? В сравнение с цялата вселена, нашата слънчева система е по-малка от това зрънце пясък.
— Колко трева си издухал днес? — попита Майрън.
Билингс се изхили.
— Точка по въпроса. Да не забравяме, че сме ви повели към господин рок звездата.
— Музиката му е отвратителна — добави Блейкли.
— Тотална смрад.
— Самодоволна дришня.
— Превзето мяучене.
И слязоха от колата. Майрън посегна да отвори и своята врата, но Уин го възпря с ръка върху коляното.
— Изчакай да проверят пътя. Ние не трябва да се появяваме.
— Ама ти наистина ли имаш доверие на тия келеши?
— Ще свършат работа. Не се притеснявай.