След минута Уин му кимна, че всичко е наред. Дъждът не спираше да се лее. Близнаците бяха поели по някаква отдалечаваща се от плажа пътека, Майрън и Уин ги следваха на петдесет метра по-назад. Валежът затрудняваше видимостта. Извиващата се пътека ги прекара през хълмист залесен район. По едно време съвсем се изгуби, та им се наложи да се привеждат под клони и да прескачат едри камъни. Между дърветата Майрън успяваше да мерне от време на време плажа вляво. В един момент Уин простря ръка пред него като бариера. Спряха.
Близнаците никакви не се виждаха.
— Вече са в имота на Уайър — каза Уин. — От тук нататък трябва да сме особено внимателни.
Майрън пусна Уин да го води. Забавиха темпото. Полянката им заприлича на черна дупка. Майрън обърса дъжда от лицето си. Уин се приведе. Извади очилата за нощно виждане и ги нахлузи на главата си. Даде знак на Майрън да го изчака и се скри в тъмнината. След секунди се върна и махна на Майрън да върви подире му.
Майрън излезе на полянката и на лунната светлина установи, че са на някакъв плаж. На петдесетина метра вляво и пред тях Билингс и Блейкли се бяха проснали по гръб на две големи скали и независимо от дъжда си подаваха един на друг запаления джойнт. Вълните биеха по скалите. Погледът на Уин бе извърнат надясно. Майрън проследи посоката му нагоре по хълма и бързо забеляза онова, което бе привлякло вниманието на приятеля му.
Тпрууу, конче!
Дворецът на Гейбриъл Уайър се извисяваше самотен на върха и гледаше към Атлантика. Викторианска неоготика — печени червени тухли, камък, теракотен покрив, катедрални кули в стил лондонския парламент — идеално свърталище за егото на една рок звезда: разлато, чувствено и напълно различно от накацалите по останалата част от острова далеч по-скромни жилища на белите англосаксонски протестанти. Отпред наподобяваше крепост със сводест вход, който можеше да мине за силно уголемена реплика на свода върху покрива на Лекс и Сузи.
Билингс и Блейкли се присламчиха към тях и в продължение на няколко секунди четиримата останаха зазяпани в сградата.
— Нали ви казахме? — рече Билингс.
— Мен ако питате, жива парвенющина.
— Пищно претруфена.
— Прекалили са със стероидите.
— Претенциозна.
— Комплексарска.
При която дума и двете момчета се разкикотиха. По някое време Блейкли се постегна.
— Ама пък какво леговище, а?
— Любовно гнезденце.
— Хижа за херпес.
— Ръгачески рай.
— Капан за курвите.
Майрън се помъчи да потисне въздишката си. Имаше чувството, че е попаднал на досаден синонимен речник. Обърна се към Уин и го попита какъв всъщност е планът им.
— Върви след мен — отвърна Уин.
Приютиха се на границата на гората и се заизкачваха под ъгъл към постройката, а Уин се възползва от възможността да му поясни, че Билингс и Блейкли ще подходят към фасадата.
— Вече са идвали няколко пъти, но така и не са успели да влязат. Звънели са на вратата. Пробвали са прозорците. Накрая ги е прогонвал някой охранител. Макар да твърдят, че нощем пазачът е само един, докато втори човек стои на бариерата на пътя.
— Което не значи, че са прави.
— Точно така. Следователно и ние не знаем със сигурност.
— Но охраната ги усеща едва след като са се добрали до къщата — разсъждаваше на глас Майрън. — А това ще рече, че вероятно няма монтирани датчици за движение.
— Такива поначало рядко се използват в големите имения — отбеляза Уин. — Прекалено много дивеч има, който постоянно ги включва. Не бих се учудил обаче, ако има алармена инсталация или някакви звънци по вратите и прозорците, които не следва да ни затруднят.
Доколкото му беше известно на Уин, алармените инсталации действат успешно срещу любителите крадци. Но не можеха да се опънат на инструментариума на Уин.
— Тоест единственият сериозен риск произтича от броя на охранителите в самата къща — заключи Майрън.
— Че то що за живот ще е, ако не е съпътстван от някой и друг риск? — засмя се Уин. Очите му бяха придобили онзи странен блясък.
Като се придържаха към покрайнината на гората, Уин и Майрън успяха да стигнат на двайсетина метра от къщата. Уин му направи знак да се сниши. Посочи му страничната врата и прошепна:
— Входът за прислугата. Оттам ще пробием.
Извади мобифона си и пак присветна. В далечината Билингс и Блейкли се закатериха по хълма към сводестия вход на имота. Помагаше им засилилият се вятър. Близнаците вървяха с приведени глави.