Майрън мина покрай последния платинен албум на стената, озаглавен „Аспекти на Юнона“ — първия голям касов успех на „Хорс Пауър“. Дори без да проявява някакво особено влечение към музиката на дуета, Майрън бе подочул легендата за запознанството на Гейбриъл Уайър с Лекс Райдър. Лекс бил ангажиран за съботната вечер в „Еспи“ — невзрачен пъб в района на Сейнт Килда близо до Мелбърн. Свирел нещо бавно и лирично, а разюзданата пияна тълпа го освирквала. В тълпата бил и красив млад певец — Гейбриъл Уайър. Впоследствие Уайър разправял, че въпреки данданията бил запленен и вдъхновен както от мелодията, така и от текста на песента. И когато дюдюканията станали нетърпимо пронизителни, Гейбриъл Уайър се качил на сцената, най-вече с намерението да спаси онова бедно копеле, и подхванал джемсешън с Лекс Райдър: импровизирал думите, забързал темпото, намерил доброволци за бас китарата и барабаните. Райдър се вдъхновил, отзовал се с нови рифове, прехвърлил се от кийборда на китарата, после — обратно. Двамата се пришпорвали един друг. А тълпата притихнала. Все едно присъстващите оценили на какво са свидетели.
Така се родил дуетът „Хорс Пауър“.
Какъв беше оня поетичен израз на Лекс отпреди няколко вечери в „Три Даунинг“? „Вълничките избиват на повърхността“? Началото е било посято тъкмо там, в оня смотан бар на другия край на света, преди повече от четвърт век.
И без никакво предупреждение мисълта на Майрън се пренесе към баща му. Помъчи се да я пренасочи към конкретната за момента цел, но вместо да му се яви като силен, здрав човек, баща му изведнъж се оказа проснат върху пода на мазето. Прииска му се да се махне оттук. Да се качи на проклетия самолет и да отлети за болницата, където му е мястото. Но осъзна колко по-хубаво, по-значимо ще се стори на баща му, ако успее някак си да се върне заедно с брат си.
Как ли е успял брат му да се замеси в цялата тая история с Гейбриъл Уайър и смъртта на Алиста Сноу?
Отговорът бе очебиен и отрезвяващ: чрез Кити.
И докато се придвижваше на пръсти по коридора, на повърхността пак изскочи познатият му гняв: съпругът на Кити е изчезнал, а тя разменя секс срещу дрога! Музиката вече се чуваше по-ясно. Акустична китара и тих глас:
Гласът на Гейбриъл Уайър.
Мелодията бе направо сърцераздирателна. Майрън се спря и за миг се вслуша в думите:
Идваше от дъното на коридора. Откъм стълбите към третия етаж.
Мина покрай една отворена врата и си позволи да хвърли мигновен поглед. И тази стая бе обзаведена с плашещо функционални мебели и сив мокет. Никакви декорации, никакво творчество, никакви акценти. Странно. При цялото зашеметяващо величие на огромната фасада, вътрешността не се различаваше от канцеларията на мениджър от средно ниво. Или е гостна, или е жилището на някой от охраната, предположи Майрън. И все пак.
Продължи напред. В дъното на коридора имаше тясна стълба. Вече бе съвсем близо до нея и все по-близо до плачевния напев:
Преди стълбата имаше друга отворена врата. Майрън надникна и се смрази.
Детска стая.
Дрънкалка с какви ли не животинки — патета, коне, пъстри жирафчета — висеше над старовремското кошче. Нощната лампа с формата на пеперуда излъчваше достатъчно светлина, за да забележи тапетите — с онзи, някогашния Мечо Пух, а не по-съвременния му вариант — и задрямалата на стола в ъгъла жена в униформата на медицинска сестра. Майрън пристъпи на пръсти и погледна в кошчето. Бебе. Неговият кръщелник най-вероятно. Ето значи къде бе избягал Лекс — или поне синът на Сузи бе тук. Защо?
Искаше му се да съобщи новината на Уин, но не смееше дори да прошепне. С изключен звук на клавиатурата му написа текст: БЕБЕ НА 2 ЕТАЖ.
Нямаше повече работа тук. Измъкна се тихичко в коридора. Слабото осветление хвърляше продълговати сенки. Тясната стълба отпред, изглежда, водеше към таванските помещения за прислугата. Незастлана с пътека. Голо дърво. Още по-предпазливо тръгна нагоре. Все по-близо до пеещия глас: