А Лекс обви с ръка рамото на Майрън и се обеси на врата му като ремък на фотоапарат.
— Сядай бе, приятел. Пийни едно, отпусни се, почини си.
— Сузи се притеснява за теб.
— Сериозно? — изви вежда Лекс. — Затова ли е пратила старото си момче за всичко? Да ме прибере?
— Строго погледнато, аз съм и твое момче за всичко, Лекс.
— О, да — моят агент. Най-продажният занаят на света.
Лекс беше по черен панталон и черно кожено елече, сякаш току-що напазарувани от „Дом на рокерското облекло“. Косата му бе вече посивяла и бе ниско остригана. Той се тръшна на дивана.
— Сядай де, Майрън.
— Я ела да се поразходим, Лекс.
— Нали си и мое момче за всичко? Сядай, щом ти казвам.
В това отношение беше прав. Майрън си избра местенце и се настани дълбоко и бавно сред възглавниците. Лекс завъртя някакво копче вдясно от него и музиката поутихна. Някой подаде на Майрън чаша шампанско, като, без да иска, разля малко. Повечето дами с тесни корсети — а ако трябва да сме честни, подобни тоалети винаги, през всяка епоха са били ефективни — се бяха изпокрили безшумно, все едно бяха потънали в стените. Само Есперанца си разменяше приказки с онази, която си беше набелязала на влизане. Останалите мъже в залата наблюдаваха флирта между двете с учудените погледи на диваци, видели за пръв път огън.
Бъз опъваше някаква цигара с… да го наречем особен… вкус. По някое време я подаде на Майрън. Майрън завъртя глава и се извърна към Лекс, който се беше пльоснал така, сякаш му бяха дали нещо за отпускане на мускулите.
— Сузи показа ли ти постинга? — попита Лекс.
— Да.
— И на какво мнение си, Майрън?
— Някакъв случаен лунатик си прави психологически експерименти.
— Наистина ли така смяташ? — Лекс яко отпи от шампанското.
— Да — отвърна Майрън. — Но, така или иначе, не забравяй, че вече сме в двайсет и първи век.
— В смисъл?
— В смисъл, че всичко е много просто. Щом имаш някакви съмнения, правиш ДНК тест и окончателно се убеждаваш кой е бащата.
Лекс кимна бавно и пак отпи. Майрън се опита да изключи от режима „агент“, но от главата му не излизаше фактът, че 8000 долара, делено на 750 мл, прави близо 11 долара на милилитър.
— Чух, че си се сгодил — каза Лекс.
— Ъхъ.
— Да пием по случая.
— Но на малки глътки. По-евтино излизат.
— Стига бе, Майрън. Червив съм с пари.
Което си беше истина. Пиха по случая.
— Какво те мъчи тогава, Лекс?
Лекс не обърна внимание на въпроса му.
— А защо досега не си ме запознал с бъдещата ти булка?
— Дълга история.
— Тя къде е сега?
— В чужбина — отвърна мъгляво Майрън.
— Мога ли да ти дам някой и друг съвет по отношение на брака?
— От рода на „не вярвай на тъпи слухове по интернет във връзка с бащинството“ ли?
— Много точен — захили се Лекс.
— Няма значение — отвърна Майрън.
— Друг съвет искам да ти дам: бъдете откровени един с друг. Абсолютно откровени.
Майрън зачака, но Лекс не продължи по-нататък.
— Само това ли е?
— Ти нещо много по-мъдро ли очакваше?
— Горе-долу — сви рамене Майрън.
— Има една песен, която много обичам — каза Лекс. — „Сърцето ти е като парашут“. Знаеш ли защо?
— Доколкото си спомням, текстът гласеше нещо от рода на това, че умът е като парашут — действа само ако е отворен.
— Знам я тая. Но моята повече ми харесва: „Сърцето ти е като парашут — отваря се само когато падаш“. Добре казано, не мислиш ли? — И се захили.
— Не е лошо.
— Всеки има приятели в живота си, като например аз — тия мои приятелчета. Обичам ги, купонясвам с тях, говорим си за времето, за спорт и за готини мацки, но ако не ги видя цяла година… или изобщо не ги видя повече… няма да се отрази особено на живота ми. Това се отнася до повечето ни познати.
Отпи нова глътка. Вратата зад тях се отвори. Влезе групичка кикотещи се жени. Лекс завъртя глава и те се изпариха обратно през вратата.
— Но рядко, много рядко ти се случва да срещнеш и истински приятел. Като Бъз например. С него всичко можем да си кажем. И знаем истината един за друг — с всичките ни гадни, отвратителни кусури. Ти имаш ли си такъв приятел?