— Кое го е наложило?
— Не знам, но подозирам. Убийството на Алиста Сноу от Гейбриъл сигурно е разкрило нова възможност пред Хърман Ейк. Успеят ли да го измъкнат от създалата се ситуация, Уайър не само ще им върне купищата дългове, които е натрупал от комар, но и ще им е задължен за цял живот.
— Добре, добре, това и на мен ми е ясно.
— Така че те го спасиха от пожара. Заплашваха свидетели. Подкупиха бащата на Алиста Сноу. Не знам как точно се развиха нещата. Но имам чувството, че Уайър нещо откачи. Взе да става непредсказуем. Или пък те са решили, че повече нямат нужда от него. Така или иначе, музиката си беше изцяло моя. Нищо чудно да са стигнали до такъв замисъл и да са решили, че им е по-изгодно Уайър да е мъртъв.
— Прекалено рисковано ми се струва — заразсъждава на глас Майрън. — Да не говорим и какви пари падаха при всяка ваша рядка поява на сцената.
— Но и турнетата носеха голям риск. Гейбриъл настояваше да зачестим с изявите си, но с течение на времето да се пее на плейбек ставаше все по-трудно, особено след скандалите като онзи с „Мили Ванили“. Просто не си струваше.
— Добре де. Но и това не отговаря на въпроса ми: защо им е трябвало да убиват Уайър? И кога, между другото?
— Няколко седмици след убийството на Алиста Сноу — каза Лекс. — Той първо замина за чужбина. Това поне е истина. Ако не успееха да го оневинят, сигурно щеше да си остане извън страната като втори Роман Полански, да речем. Но когато следствието срещу него рухна, той се завърна. Свидетелите замлъкнаха един по един. Записът от охранителната камера изчезна. Последната стъпка, която Гейбриъл трябваше да направи, бе да се срещне с Карл Сноу и да му пробута пълна торба с пари. Постепенно и медиите, и ченгетата изгубиха интерес.
— И след всичко това Крисп взе че опука Гейбриъл Уайър?
Лекс сви рамене. И на него не му изглеждаше логично.
— И ти съобщи всичко това на Сузи по телефона?
— Не, не всичко. Макар да ми се искаше. След като Кити се появи наново в живота ни, давах си сметка, че неминуемо всичко ще излезе наяве. И че ще е най-разумно да го чуе първо от мен. От години се канех да й кажа, не забравяй, а сега когато и бебе чакахме… Изпитвах нуждата да се отърся от всички лъжи, от всички тайни. Нали разбираш какво искам да кажа?
— Разбирам. Но това ще рече, че като си видял оня постинг, „Не негово“, ти си знаел, че не е верен.
— Е, да.
— Защо побягна тогава?
— Още в „Три Даунинг“ ти казах: имах нужда от време. Понеже самата Сузи не ми беше казала, че има такъв постинг. Защо, след като вече го е видяла? Моментално усетих, че нещо не е наред. И че трябва да помисля. А тя като е дошла при теб, не е искала просто да откриеш къде съм. За нея е било важно да разбере кой е направил постинга във „Фейсбук“. Ти как си обясняваш действията й?
— Ти смяташ, че тя още се е надявала да се върне при Гейбриъл — подсказа Майрън.
— Нищо не смятам. Убеден съм. Сузи не го е споделила с теб, понеже е била сигурна, че не си от тези, дето ще хукнат да я събират отново с друг мъж, нали така? Точно така.
— Тук не си прав. Тя те обичаше.
— Че как иначе — засмя се Лекс. — Та нали аз бях Уайър. Нима не схващаш? След шока от оня постинг реших, че ми трябва време да обмисля всичко и да реша какво ще правя. Затова и дойдох тук и се захванах с музиката. А после, както вече ти споменах, се обадих на Сузи да й съобщя истината. Първото, което й казах, беше, че Уайър е мъртъв. Че умря преди повече от петнайсет години. Тя обаче отказа да ми повярва. И поиска доказателства.
— Ти лично видя ли навремето трупа му?
— Не.
— Ами представи си тогава, че може още да е жив — разпери ръце Майрън. — Че е някъде в чужбина. Или се е дегизирал, или живее в някоя комуна в Тибет.
Лекс почти се изсмя.
— И ти ли вярваш на подобни глупости? Хайде стига бе. Та нали тъкмо ние разпространявахме тия слухове. На два пъти помолихме едни старлетки да кажат, че са били с него, и те го направиха само за да станат профилите им по-интересни. Не. Гейбриъл отдавна не е жив.
— Откъде знаеш?
— Странно — поклати глава Лекс.
— Кое?
— Че и Сузи точно това повтаряше: ти откъде си толкова сигурен?
— И ти какво й отговори?
— Казах й, че има свидетел. Някой, който е видял как убиват Гейбриъл.
— Кой?
Но Майрън се сети за отговора още преди Лекс да му отвърне. На кого се беше обадила Сузи веднага след разговора си с Лекс? Кой беше качил оня постинг, та Лекс се уплашил, че истината може и да излезе наяве? И кой, в тази посока на разсъждение, свързваше цялата поредица от събития с брат му?