Разговорът приключи. Крисп идваше. Време беше Уин да се подготви.
— Кити? — зачуди се Майрън.
Лекс Райдър кимна.
— Тя откъде знае, че Уайър е мъртъв?
— Била е свидетел.
— Свидетел на убийството на Уайър?
Лекс Райдър кимна.
— Едва преди няколко дни научих. Обажда ми се по телефона и се опитва да ме изнудва. „Знам какво сторихте на Гейбриъл“, вика. Измисля си, казах си аз. „Нищо не знаеш“ — отвръщам. И затварям телефона. Не споменавам никому за разговора. Предполагам, че ще ми се махне от главата. Но на другия ден се появява оня постинг с татуса — „Не негово“. Предупреждение един вид. При което този път аз й се обаждам. И й казвам да дойде в „Три Даунинг“. А когато я виждам, косата ми настръхва: пълна развалина. Мислех си да купя мълчанието й с пари, но тя вече си е заклета наркоманка. За нищо не можеш да й вярваш. В крайна сметка Бъз се обажда на Крисп и му разправя какви ги говори Кити. През това време ти нахълтваш в клуба. В данданията успявам да натиря Кити, като й казвам да не е посмяла повече да се мерне. А тя ми отговаря, че точно това е правила през всичките тези шестнайсет години — откакто видяла как застреляли Уайър.
Значи Кити не е страдала от параноя, мина през ума на Майрън. Знаела е тайна, която би могла да коства милиони долари на Хърман Ейк и Еван Крисп. Ето защо Брадичката и другият, с татуса на шията, бяха дошли в караваната. Ейк се е усетил, че Майрън може да ги отведе до Кити. Затова го е поставил под наблюдение и е заповядал на хората си: щом ви покаже къде е Кити, пречукайте и двамата.
Но защо не е използвал Крисп? Отговорът се налагаше от само себе си: понеже Крисп е бил зает с нещо друго. Нямало гаранции, че следенето на Майрън ще е ползотворно. Така че можел да наеме по-евтина работна ръка.
Гласът на Уин се върна в ухото му:
— Приключихте ли там горе?
— В общи линии.
— Крисп идва.
— Имаш ли план?
— Имам.
— Имаш ли нужда от помощта ми.
— Да. Да стоиш там, където си.
— Уин?
— Кажи.
— Крисп може и да знае какво е станало с брат ми.
— Имам го предвид.
— Така че не го убивай.
— Няма — съгласи се Уин. — Поне в началото.
Глава 31
Два часа по-късно бяха пак на малкото летище на остров Адиона и се качваха в самолет „Боинг“, всъщност бизнес джета на Уин. Ми ги посрещна в агресивно скроена униформа на стюардеса, с кръгла шапчица на главата а ла Джаки Онасис.
— Добре дошли на борда — каза Ми. — Внимавайте да не се спънете. Добре дошли. Внимавайте да не се спънете.
Лекс се изкатери пръв по стълбичката. Бе започнал да изтрезнява и никак не изглеждаше добре. Последва го детегледачката със сина му в ръце. Дойде ред и на Майрън, Уин и все още несигурния на нозете си Еван Крисп. Ръцете на Крисп бяха закопчани зад гърба му с няколко чифта пластмасови белезници. Уин познаваше хора, способни да се измъкнат от един чифт пластмасови белезници. Но надали някой би се справил с няколко чифта, особено когато по-дългите са увити около гърдите и ръцете му. За всеки случай Уин ги допълваше и с насочен пистолет. Крисп бе разчитал на шанса си. Уин нямаше да допусне подобно нещо.
Майрън се извърна и хвърли поглед към приятеля си.
— Един момент — рече Уин.
Ми се върна на вратата и му кимна. При което Уин каза:
— Окей, тръгвай.
Майрън се заизкачва, като влачеше Крисп след себе си. Отзад пък го тикаше Уин. Дотук Майрън го беше носил през рамо, по пожарникарски, но Крисп беше започнал да идва в съзнание.
Уин беше купил луксозния самолет от популярен навремето рап изпълнител, който — подобно на мнозина преди него — бе доминирал класациите, преди да се превърне във въпрос от популярните викторини и се бе видял принуден да разпродаде плодовете на безгрижното си харчене. Главният салон беше мебелиран с възголеми кожени кресла, дебел мокет, широкоекранен 3D телевизор и внушителна дървена ламперия. Отделно от това самолетът имаше и самостоятелна трапезария плюс спално помещение в задната част. Лекс, сестрата и бебето бяха отделени в трапезарията. Уин и Майрън нямаха никакво желание да ги държат на едно и също място с Крисп.
Натикаха Крисп в едно от креслата и Уин го опаса с коланите. Крисп още не можеше да се съвземе от упойката — разреден еторфин, с какъвто обикновено упояват слонове, но на човек може да причини и смърт. В киното такива вещества действат на мига. В живота няма никакви гаранции.