В крайна сметка се беше оказало, че и Крисп не е неуязвим. Няма такива хора. Или, както се беше изразил поетично Хърман Ейк, никой — пък бил той Майрън или Уин — не е брониран против куршуми. Оказваше се, че и най-печените могат да бъдат победени с лекота. Колкото и добре да владееш бойните изкуства, като ти падне бомба върху къщата — умираш.
Охранителят Били бе споделил с Уин по коя пътека трябваше да стигне Крисп до къщата. И Уин го беше причакал на идеалното място. Излезе насреща му с два пистолета — единият с истински куршуми, другият с еторфин. И без да губи време, докато го държеше на мушка с единия, го простреля с другия — с еторфина. След това се отдръпна леко да изчака онзи да изгуби съзнание.
Уин и Майрън седнаха два реда по-назад, един до друг. Ми, в качеството си на професионална стюардеса, им демонстрира подробно мерките за безопасност: как да закопчаят предпазните колани, как да си сложат кислородната маска, преди да помагат на друг пътник, как да добавят въздух в спасителната жилетка. Уин я наблюдаваше с патентованата си палава усмивка.
— Покажи ни още веднъж оня номер с духането — помоли се на Ми.
Типичен Уин.
Излитането беше абсолютно гладко, сякаш плод на отработена хореография. Майрън позвъни на Есперанца. Като разбра, че баща му е отново в операционната, затвори очи и си наложи просто да диша. Да се съсредоточи върху възможните неща. Баща му бе в ръцете на най-компетентните лекари. И ако Майрън държеше да е полезен, можеше да направи едно-единствено нещо: да намери Брад.
— Успя ли да научиш нещо за приюта „Абеона“? — попита той Есперанца.
— Нищичко. Сякаш изобщо не съществува.
Майрън затвори. И обсъди с Уин онова, което бяха научили до момента.
— Лекс от самото начало ми даде правилния отговор — отбеляза Майрън. — Че всяка двойка има своите тайни.
— Това пък що за новина е? — присмя се Уин.
— Между нас двама ни има ли тайни, Уин?
— Не. Но и секс няма.
— Според теб именно сексът ли поражда тайните?
— Нима не мислиш и ти така?
— Все си въобразявах, че сексът поражда повече интимност.
— Глупости — рече Уин.
— Как така глупости?
— Много си наивен.
— В смисъл?
— Нима не доказахме тъкмо противоположното? Че тайни съществуват между онези партньори, които, като Лекс и Сузи, правят секс помежду си.
Май беше прав.
— И накъде летим сега?
— Ще видиш.
— А уж нямахме тайни един от друг.
Крисп взе да се размърдва. Отвори първо едното си око, след него и другото. Но с нищо не реагира. Остана в покой, да прецени къде точно се намира и какво да прави от тук насетне. И изгледа Майрън и Уин.
— Давате ли си сметка какво ще направи с вас Хърман Ейк? — попита Крисп. — Не вярвам да сте чак толкова тъпи.
— Нима? — изви вежда Уин.
— Не сте толкова печени, за колкото се имате.
— И това не го чуваме за пръв път.
— Хърман ще ви пречука. И цялото ти семейство. Така ще го направи, че най-любимото ти същество ще издъхне, проклинайки името ти и пожелавайки смъртта.
— Леле, леле, не знаех, че Хърман притежава чак такива драматични заложби — рече Уин. — За щастие аз все пак имам някакъв план. От който всички ще спечелят, включително и ти.
Крисп не му отговори.
— Ще отидем на гости на скъпоценния Хърман — обясни му Уин. — Ще седнем на приказки четиримата, евентуално на по едно кафе. И всички ще си сътрудничим взаимно. Всичко ще си кажем. След което ще изработим едно взаимно изгодно споразумение, така че никой да не пострада.
— В смисъл?
— Разведряване. Чувал ли си това понятие?
— Аз да — отвърна Крисп. — Но се съмнявам Хърман да го знае.
Точно това си мислеше и Майрън. Уин обаче нямаше вид на притеснен човек.
— Хърман е сладур, гарантирам ти — каза Уин. — Но я ми кажи междувременно: какво стана с брата на Майрън?
— Оня, дето се ожени за Кити ли? — намръщи се Крисп.
— Същият.
— Откъде да знам, по дяволите?
Уин въздъхна.
— Нали щяхме да си сътрудничим? И всичко да си кажем? Нима забрави?
— Най-сериозно ти говоря. Ние дори не знаехме, че Кити се е върнала, докато тя не влезе във връзка с Лекс. И нямам никаква представа къде може да е мъжът й.