Майрън се замисли върху отговора му. Нямаше да се учуди, ако Крисп лъжеше — което изглеждаше най-вероятно — но пък казаното се връзваше и с чутото от Лекс.
Уин откопча колана си и отиде при Еван Крисп. И му подаде сателитния си телефон.
— Обади се на Хърман Ейк. И му предай, че до един час ще бъдем в дома му в Ливингстън.
— Майтапиш се, нали? — изгледа го скептично Крисп.
— Поначало съм си голям веселяк. Но в този случай — не.
— Не се надявай да ви пусне да влезете с оръжие.
— Няма проблем. Няма да имаме нужда от оръжие. Но ако и един косъм падне от главите ни, светът ще научи истината за Гейбриъл Уайър. И ще кажете „бай-бай“ на големите пари. Понеже, освен всичко друго, ще преместим на сигурно място и Лекс Райдър — дойната ви крава, така да се каже. Схващаш ли?
— Ще си сътрудничим — рече Крисп. — Всичко ще си кажем.
— Много се радвам, че стигнахме до разбирателство.
Крисп се обади. Уин стоеше над главата му през цялото време. Хърман Ейк никак не се зарадва на чутото, поне в началото, докато Крисп не му обясни какви са намеренията на Уин. В крайна сметка Хърман се съгласи да се срещнат.
— Прекрасно — каза Уин.
Майрън отбеляза усмивката върху лицето на Крисп и вдигна поглед към Уин.
— Никак не обичам да съм на тъмно.
— Нямаш ли ми доверие? — попита Уин.
— Въпросът ти е излишен.
— Знам. И владея напълно ситуацията.
— Но не си безпогрешен, Уин.
— Вярно — призна Уин. — Но и не съм винаги твой верен съратник.
— Имам чувството, че ни вкарваш в опасност.
— Не, Майрън. В опасност ни постави ти. Като се съгласи да помогнеш на Сузи и на всички нейни предшественички. Ти ни вкара в това положение, а аз само търся изход от него.
— Уау!
— От истината понякога боли, стари приятелю.
Този път наистина го беше заболяло.
— Ако нямаш какво друго да кажеш… — Уин погледна часовника си и се усмихна на любимата си стюардеса. — До кацането има още трийсет минути. Ти стой тук и пази пленника. А аз ще се усамотя за известно време в спалнята с Ми.
Глава 32
На летището на окръг Есекс в Колдуел, Ню Джърси, ги чакаше Голямата Синди. Тя натовари Лекс, сестрата и бебето в един джип. Намерението й бе да ги откара при Зора, травестит и бивш агент на Мосад, който щеше да им намери сигурна квартира и нямаше да каже никому — дори на Майрън и Уин — къде е. По този начин, обясни Уин, дори планът му да се провали и Хърман Ейк ги плени и подложи на мъчения, няма как да издадат къде се намира Лекс.
— Много утешително — отбеляза Майрън.
Уин беше уредил да ги чака кола. Поначало използваше шофьор, но в случая не виждаше смисъл да излага и друг човек на опасност. Крисп беше вече съвсем буден. Натикаха го на задната седалка, затегнаха му белезниците, сложиха му допълнителни и на краката. Майрън седна на дясната седалка, Уин — зад волана.
Хърман Ейк обитаваше легендарна резиденция в Ливингстън, само на километри от родния дом на братята Болитар. Предишният собственик на имота бе прочут мафиотски бос. Сред децата се носеха какви ли не слухове: че който мине през границата на имота, рискува да го застрелят истински гангстери; и че зад къщата имало крематориум, където мафиотът изгарял жертвите си.
Вторият слух всъщност се бе оказал верен.
Върху колоните на портала имаше бронзови лъвски глави. Уин пое по дългата алея до първата площадка. По-нататък с кола не можеше да се отиде. Паркираха. Майрън огледа приближаващите се трима юнаци в зле скроени костюми. Средният, шефът им, бе супер як.
Уин извади и двата си пистолета и ги остави в жабката.
— Махни всички оръжия — нареди Уин. — Ще ни претърсват.
— Ти изобщо имаш ли някакъв план за тук? — изгледа го Майрън.
— Имам.
— Не изпитваш ли желание да го споделиш поне?
— Вече ти казах. Четиримата ще си побъбрим. Всички, без изключение, ще се държим разумно. Ще научим онова, което ни интересува за брат ти. И ще се съгласим да не вредим на бизнеса им, ако те ни оставят на мира. Кое от всичко дотук те притеснява?
— Онази част, в която разчиташ на психопат от рода на Хърман Ейк да се държи разумно.
— Той най-вече и повече от всичко се стреми да придаде законен вид на бизнеса си. А ако ни убие, само ще си навреди.