Най-едрият от яките биячи — трябваше да е към два метра и поне сто и трийсет кила — почука с пръстена си и Уин свали стъклото.
— С какво мога да съм ви полезен?
— Я се стегни бе! — Онзи изгледа Уин, сякаш виждаше нещо, току-що излязло от кучешки задник. — Ти ли си прочутият Уин?
Уин му се усмихна мило.
— Като те гледам, няма да ми устискаш дълго — рече Якия.
— Тук бих могъл да цитирам няколко изтъркани поговорки — по дрехите посрещат, по акъла изпращат; добрият кон и под скъсан чул се познава; не казвай „хоп“, преди да си скочил — но тъпата ти чутура надали ще ги схване.
— Това опит за хумор ли е?
— Явно не.
Якия свъси чело в неандерталска гримаса „мислене“.
— Имате ли оръжие?
— Не — отвърна Уин и се тупна по гърдите. — Аз Уин. Ти въоръжен?
— Ъ?
С въздишка:
— Нямаме оръжие.
— Ще ви претърсим. Най-подробно.
— Ох, тъкмо на това разчитах, сладур — смигна му Уин.
Онзи отстъпи крачка назад.
— Слизай от колата, преди да съм ти надупчил тиквата. Веднага!
Хомофобия. Няма начин да не се прояви. Обикновено и Майрън се включваше в подобни безстрашни бъзикания, но конкретната ситуация му се струваше прекалено неуправляема. Уин остави ключовете на таблото. И двамата с Майрън слязоха от колата. Якия им каза къде да застанат. Изпълниха заповедта му. Другите двама отвориха задната врата и с бръсначи освободиха Еван Крисп от пластмасовите белезници. Крисп взе да разтърква китките си, за да възстанови кръвообращението. Отиде и застана право пред Уин. Двамата поведоха двубой с погледи.
— Втори път няма да ме изненадаш — рече Крисп.
— Води ни по пътя, Крисп — усмихна му се Уин.
— Ще ви водя. Но понеже времето ни е кът, първо искам, докато тия приятелчета те държат на мушка, да ти изтряскам един. Ей така, за реванш.
— Господин Ейк ми нареди стоката да не се пипа, преди да са разговаряли — намеси се Якия. — Вървете след мен.
И ги поведе. Зад него тръгнаха Майрън и Уин, а най-отзад — Крисп и двете горили. Пред тях се извисяваше мрачната резиденция, описана от един някогашен мафиот като „трансилванска класика“. Е, тая нощ ни върви на огромни страховити сгради, рече си Майрън. И беше готов да се обзаложи, че дочува отнякъде предупредителните стонове на отдавнашни мъртъвци.
През задния вход Якия ги вкара в антре, в което имаше рамков металдетектор, после за всеки случай прекара по тях и ръчен такъв. Майрън си наложи да не се вълнува, но не преставаше да се чуди къде ли е скрил Уин оръжието си. В никакъв случай не би допуснал да се набута в подобна ситуация невъоръжен.
След като приключи с ръчния детектор, Якия опипа грубо Майрън. Оттам се прехвърли и на Уин, където се забави по-дълго.
— Най-подробно, съгласно първоначалната оферта — отбеляза Уин. — Имате ли си бурканче за бакшиши?
— Смей се, смей се — рече Якия. Отвори някакъв гардероб и извади оттам два сиви анцуга. — Събличате се чисто голи и обличате тези дрешки.
— Надявам се, че са сто процента памук — каза Уин. — Имам крайно чувствителна кожа, а освен това и репутация, че съм почитател на висшата мода.
— Смей се, смей се — повтори Якия.
— А пък и сивото никак не ми отива. Направо ме обезличава. — Но и Уин започваше да звучи леко напрегнато. Тонът му все повече напомняше на подсвиркване в мрака.
Двете горили се захилиха и извадиха пищовите си. Майрън хвърли поглед на Уин. Уин сви рамене. Не им оставяха кой знае какъв избор. И двамата се съблякоха по бельо, но Якия ги накара и него да свалят. Този път… опипването… слава богу, бе съвсем кратко. Хомофобската задявка на Уин очевидно бе понамалила ентусиазма им за престараване. Когато приключиха, Якия им подаде по един анцуг.
— Обличайте се.
Направиха го без никакви приказки.
— Господин Ейк ви очаква в библиотеката — обяви Якия.
Най-отпред тръгна Крисп с лека усмивка на устните си. Якия и момчетата останаха в антрето. Дотук нищо изненадващо. Историята с Гейбриъл Уайър несъмнено се пазеше в най-строга тайна. Майрън подозираше, че е известна единствено на Ейк, Крисп и най-много на един придворен адвокат. Но в никакъв случай и на охранителите.
— Няма ли да е по-добре да ме оставиш аз да говоря? — предложи Майрън.
— Окей.
— В едно си прав. Хърман Ейк ще гледа преди всичко да защити личните си интереси. А ние държим в ръцете си кокошката, която снася златните му яйца.