Нямаше друг избор, освен да я последва. С викове „пардон“ се опита да преплува хорското море, но то се оказа прекалено пренаселено. Присвяткващата лазерна цветомузика още повече го затрудняваше. Кити. Какво, по дяволите, търси Кити тук? Преди години и Кити беше дете чудо в тениса и тренираше със Сузи. Така се бяха запознали двете. Възможно бе старите приятелки да са възобновили контактите си, но това ни най-малко не отговаряше на въпроса какво търси в този клуб Кити сама, без брат му, и то точно в тази нощ.
Да не би пък и Брад да е някъде тук?
Забърза се. Мъчеше се да не се блъска в никого, но това, разбира се, се оказа невъзможно. Почнаха да го стрелкат с мръсни погледи и да му подвикват: „Ей!“ или „Къде е пожарът?“. Майрън обаче не им обръщаше внимание. Устремен напред, започваше да се поддава на чувството, че е попаднал в един от ония сънища, в които тичаш, без да стигаш доникъде, краката ти внезапно натежават или газиш дълбок сняг.
— Ау! Размаза ми пръстите бе, глупак! — изпищя някакво момиче.
— Извинявай — каза Майрън и се опита да продължи.
Някаква яка ръка обаче го хвана за рамото и го извъртя. Друг го натисна силно отзад и насмалко не го събори. Майрън успя да си възвърне равновесието и се озова в нещо като открит кастинг за сървайвър шоуто „Джърси Шор“ по Ем Ти Ви: смесица от мус за коса, различни степени на изкуствен загар, скубани вежди, епилирани гръдни кошове и позьорски мускули. И всички го гледаха с мутренски физиономии — нещо съвсем неуместно върху лицата на хора, чиято основна цел в живота е да се кипрят и пудрят. От удар в лицето щеше да ги заболи, но още повече щеше да ги заболи, ако някой им развалеше прическата.
Бяха четирима, а може би петима или шестима — поначало се сливаха в някаква хлъзгава гнусна маса, доминирана от одеколон „Акс“ — и ги вълнуваше перспективата да докажат мъжествеността си в защита на нечии девичи пръсти на краката.
Майрън се постара да се измъкне с дипломатичност.
— Извинявайте, момчета, но случаят е спешен.
При което единият от лигавата маса се изрепчи:
— Полека де. Къде е пожарът? Виждаш ли някъде пожар, Вини?
Вини:
— Да бе, къде ли ще да е пожарът? Щото и аз не го виждам. Ти да виждаш нещо, Слап?
Майрън обаче изпревари отговора на Слап.
— Ясно. Схванах. Пожар няма. Повтарям ви: наистина съжалявам, но много бързам.
Слап обаче не можеше да пропусне току-така реда си.
— Мда. И аз не виждам никакъв пожар.
Времето течеше. Майрън се опита да тръгне — по дяволите, Кити вече изобщо не се виждаше — но младежите стегнаха редицата си. Първият простак, все още с длан върху рамото на Майрън, се опита да го стегне в менгеме.
— Извини се на Сандра.
— Нали вече казах, че наистина съжалявам. Кое по-точно не ти е ясно?
— На Сандра го кажи — повтори оня.
Майрън се извърна към момичето, което, ако се съдеше по облеклото й и по тълпата, с която движеше, никога не се бе радвала на бащино внимание. И тръсна рамо да отмахне досадната лапа.
— Много извинявай, Сандра.
Каза го, понеже беше най-разумното, което можеше да направи. Да постигне помирение и да продължи по пътя си. Макар да усещаше, че е безсмислено. Забелязал бе зачервените лица и влажните им очи. Хормоните се бяха задействали. Затова се и обърна към оня, който пръв го блъсна, и не се изненада, като видя насочения към лицето му юмрук.
Сбиванията обикновено не траят повече от няколко секунди — а във въпросните секунди изобилстват три неща: объркване, хаос и паника. И когато човек вижда как към лицето му се носи юмрук, обикновено реагира прекомерно. Гледа да гмурне глава силно надолу или да се отдръпне силно назад. И там му е грешката. Щом загубиш равновесие или престанеш да виждаш противника, опасността става още по-голяма. Майсторите на боя тъкмо затова понякога посягат не толкова да ударят противника, колкото да го поставят в по-уязвима позиция.
Така че Майрън се отмести съвсем леко, само на няколко сантиметра, за да избегне удара. Дясната му ръка беше вече вдигната. Не е нужно да отбиеш юмрука с някое силно движение от карате. Достатъчно е леко да го отклониш от пътя му. Точно това и направи Майрън.
Целта му беше проста: да свали онзи с минимални усилия, без да го наранява. Отклони летящия юмрук, моментално събра показалеца и средния пръст на същата вдигната ръка и с тях нацели като със стрела гръкляна на нападателя. Ударът му бе точен. Младежът от Джърси се задави. И двете му ръце се отправиха инстинктивно към гърлото му, с което съвсем се разкри. В нормален бой — ако приемем, че такова нещо съществува — Майрън щеше да го свали окончателно на пода. Но в случая не това беше целта му, а да продължи по пътя си.