— Та какво искаше да кажеш?…
Майрън нищо не отговори. Едрият, уплашеният, излезе.
— Първо — рече Кайл и подхвърли на Майрън портфейла му, — изведете, ако обичате, господин Болитар от заведението. А вас ви молим повече никога да не стъпвате тук.
— Дори ако обещая да не обличам риза?
— Тези двама от хората ми ще ви съпроводят до задния изход.
Това вече беше неочаквано: пускаха го да си върви. Майрън реши да поизчака все пак, да се убеди, че наистина толкова леко ще му се размине. Понеже беше, меко казано, скептичен. Двамата му помогнаха да се изправи.
— А блекбърито?
— Ще го получите при напускане на заведението — обеща Кайл.
Единият от юнаците го хвана за дясната ръка, другият — за лявата. И го поведоха по коридора. Кайл затвори вратата след себе си и ги последва. И чак след като и четиримата се озоваха извън стаята, Кайл рече:
— Хайде, стига му толкова. Върнете го.
Майрън се смръщи. Кайл отвори същата врата. Двамата стиснаха по-яко Майрън и взеха да го влачат назад към стаята. Щом Майрън направи опит да се съпротивлява, Кайл му показа електрошоковата палка.
— Искаш ли пак два милиона волта?
Майрън нямаше подобно желание. Затова влезе в тъмночервената стая.
— Е, и за какво беше целият този цирк?
— Само за фасон — отвърна Кайл. — Застани в далечния ъгъл, ако обичаш. — А когато Майрън не изпълни моментално заповедта му, показа заплашително палката.
Майрън запристъпва полека заднишком, без да се извръща с гръб към Кайл. До вратата имаше малка маса. Кайл и другите двама охранители издърпаха от кутията, в която трябваше да има салфетки, хирургически ръкавици и напъхаха в тях ръцете си пред очите на Майрън.
— Позволете ми да отбележа за протокола — каза Майрън, — че се възбуждам при вида на хирургически ръкавици. Ще трябва ли и да се надупя?
— Самозащитен механизъм — отбеляза Кайл и остави ръкавицата да шляпне върху китката му с малко прекален ентусиазъм.
— Какво?
— Използваш хумора като самозащитен механизъм. Колкото по те е страх, толкова повече плямпаш.
„Охранител психотерапевт“ мина през ума на Майрън, доказвайки донякъде правотата на думите на онзи.
— Налага се да ти разясня положението с думи прости, та и ти да схванеш за какво става дума — изрече напевно Кайл. — Намираме се в така наречената „стая за бой“. Което обяснява защо е тъмночервена. За да не личи кръвта, както след малко сам ще се убедиш.
Кайл млъкна и се усмихна. Майрън не помръдна.
— Преди малко заснехме как сам, по своя воля, излизаш от стаята. И, както се досещаш, камерата вече е изключена. Така че официално ти си излязъл по свое желание, сравнително читав. Освен това разполагаме със свидетели, които ще потвърдят, че си им налетял, че ние сме реагирали съразмерно на опасността, която си представлявал, и че ти си започнал конфликта. Сред отдавнашните ни клиенти и служители има такива, които ще подпишат всичко, което им поднесем. Никой няма да подкрепи твоите думи. Въпроси има ли?
— Само един — каза Майрън. — Наистина ли използваш сложни думи като „съразмерно“?
Кайл не се отказа от усмивката си.
— Самозащитен механизъм — повтори.
Тримата се раздалечиха със свити юмруци и готови за действие мускули. Майрън се оттегли още малко към ъгъла.
— И какво по-точно възнамеряваш да правиш, Кайл? — попита.
— Нищо особено, Майрън. Ще те поотупаме само. Колко — зависи единствено от степента на съпротивата ти. В най-добрия случай ще влезеш в болница. Известно време ще пикаеш кръв. Е, може и някой и друг кокал да ти строшим. Но ще останеш жив и евентуално може и да се оправиш. Но ако се съпротивляваш, ще те парализирам с електрошоковата палка. Което ще е крайно болезнено. А боят ще трае по-дълго и ще е по-жесток. Стана ли ти ясно?
Започнаха да се приближават. Ръцете им се стегнаха. Единият разкърши врат. Кайл Цепката дори си свали сакото.
— Да не се изцапа — поясни. — Не ща петна от кръв, нали разбираш?
Майрън посочи по-надолу.
— А гащите?
Кайл бе вече гол до кръста. И разигра гръдните си мускули.
— Тях не ги мисли.
— Ама как да не ги мисля? — възрази Майрън.
И докато ония се приближаваха, той се ухили и скръсти ръце пред гърдите си. Жестът му ги накара да спрат за миг. След което Майрън попита:
— Споменах ли ти впрочем за джипиес системата в блекбърито ми? И за сателитния радиопредавател? И че всичко това се включва с натискането само на един бутон?