— А пък аз снощи реших, че си тръгнал да се отдаваш на случаен секс — рече Майрън. — И чак сега разбирам, че си ходил да пребиеш Кайл.
— Не виждам с какво едното пречи на другото — захили се Уин.
— Нямаше нужда.
— От секса ли? Той поначало не е задължителен, но това не възпира мъжете.
— Много смешно.
Уин допря пръстите на двете си ръце.
— Да не би да си мислиш, че си първият, когото Кайл е завлякъл в оная тъмночервена стая? Или си просто първият, на когото му се е разминало, без да постъпи в болница?
— Добре де, какво да правиш, като има лош характер?
— Много лош характер, бих казал. Само за миналата година е имало три оплаквания от побой, но всеки път са го отървавали свидетели от клуба.
— И ти реши да вземеш нещата в свои ръце, така ли?
— Такъв ми е навикът.
— Но не ти влиза в служебните задължения.
— Обаче ми доставя удоволствие.
Спорът им бе съвършено излишен.
— Димонти иска да говори с теб.
— Известно ми е. Но аз нямам желание да говоря с него. Така че до половин час адвокатът ми ще му се обади да го уведоми, че никакви приказки няма да има, освен ако не извади заповед за задържането ми. Така че — край на историята.
— Би ли имало някаква полза да ти казвам, че според мен не е трябвало да го вършиш?
— Чакай първо да си настроя въображаемата цигулка — прекъсна го Уин и започна пантомимичния си номер.
— И какво точно му стори?
— Не са ли намерили тейзъра? — поинтересува се Уин.
— Намерили са го.
— Къде по-точно?
— Как къде? До тялото му.
— До самото му тяло? Е, вероятно е можел сам да си помогне. Поне мъничко.
Мълчание. Майрън отвори хладилника и извади бутилка „Юху“. По екрана на телевизора танцуваше логото за диск блу рей.
— Какъв беше оня лаф на Кайл? — попита Уин, докато въртеше с поруменели бузи разлатата чаша за коняк между пръстите си. — Известно време ще пикае кръв. Може и да има някой и друг строшен кокал. Но в крайна сметка ще се оправи.
— Но няма да проговори.
— О, не. Никога няма да посмее да проговори.
— Плашиш ме понякога — отбеляза Майрън.
— Затова пък съм скромен и тих.
— И все пак не смятам, че постъпи разумно.
— Напротив. Изключително разумно постъпих.
— В смисъл?
— Не забравяй три неща. Първо — вдигна пръст Уин, — никога не посягам на невинен човек, само на такъв, който си го заслужава. Кайл се вмества в тази категория. Второ — още един пръст, — направих го, за да осигуря нашата безопасност. Колкото повече се бои някой от нас, толкова по-далеч сме от опасността.
Майрън насмалко да се засмее.
— И затова си се оставил да те снимат с улична видеокамера. Всички да знаят, че си бил ти.
— При цялата ми скромност, за която вече споменах — да. И трето — вдигна трети пръст Уин, — никога не го правя заради самото отмъщение.
— А като акт на правосъдие ли?
— Като начин за сдобиване с информация — уточни Уин и насочи дистанционното към телевизора. — В добротата си Кайл стигна дотам, че ми предостави всички снощни записи от охранителните камери. Почти цял ден ги преглеждах да видя дали ще открия Кити и Брад Болитар.
Браво, бе! Майрън се извърна към екрана.
— И?
— Още не съм изгледал всичките, но и онова, което видях дотук, не е на хубаво.
— Обясни, ако обичаш.
— Защо да ти обяснявам, като мога да ти покажа? — Уин наля втора чаша коняк и я предложи на Майрън, който му отказа. Уин сви рамене, сложи чашата до себе си и натисна копчето на дистанционното. Танцуващото лого изчезна и на негово място се появи образът на жена. Уин го остави на „пауза“. — Това е най-качественото изображение, с което разполагаме.
Майрън се приведе напред. Едно от най-забележителните качества на охранителните камери е това, че винаги са разположени много нависоко, така че рядко можеш да разгледаш нечия физиономия. Може и да противоречи на интуицията, но може и просто да няма по-добра алтернатива. Конкретният кадър беше леко поразмазан едър план, което наведе Майрън на мисълта, че вероятно някой е изрязал и е уедрил лицето. Но така или иначе, вече нямаше спор относно самоличността на жената.