— Добре. Сега вече сме сигурни, че е била Кити — заключи Майрън. — А Брад?
— От него няма и помен.
— Тоест, както ти се изрази, „никак не е на добро“.
Уин се замисли.
— Може би не се изразих достатъчно красноречиво. — И почука брадичката си с показалец. — Всъщност нещата са много, много зле.
Майрън усети, че го побиват тръпки, и пак загледа екрана. Уин натисна друго копче на дистанционното и камерата се отдръпна назад.
— Кити влиза в клуба в десет и трийсет и три вечерта с десетина други хора — антуража на Лекс, да ги наречем.
Ето я пак — тюркоазната блуза, бледото лице. Камерата беше от онези, които снимат на всеки две-три секунди, така че движенията на хората бяха накъсани, като на стар кинопреглед.
— А това тук е заснето в малка стая до ВИП залата в десет и четирийсет и седем.
Малко преди да влезем двамата с Есперанца, отчете наум Майрън. Уин забърза записа, после задържа един кадър върху екрана. Пак сниман отвисоко. Лицето на Кити почти не се различаваше. Беше заедно с някаква друга жена и с мъж с вързана на опашка коса. И двамата непознати на Майрън. Онзи с опашката държеше нещо като въже. Уин пусна записа и актьорите в малката драма оживяха. Кити протегна ръка. Онзи се приведе и уви… не, не беше въже… около бицепса й и го стегна. Чукна с два пръста ръката й и извади спринцовка. Сърцето на Майрън се свлече в петите му при вида на умелите привични движения, с които онзи заби иглата, натисна буталото и накрая охлаби турникета.
— Уау! — промълви Майрън. — Преминала е на нов етап.
— Да — съгласи се Уин. — Вече не шмърка кокаин, а си бие хероин. Внушителна работа.
Майрън завъртя глава. Би следвало да се шокира, но някак си не успя. Сети се за снимките във „Фейсбук“, за широките усмивки и семейните пътешествия. Очевидно беше сбъркал. Разглеждал бе не живот, а лъжа. И то яка, най-умишлена лъжа. Класическо изпълнение на Кити.
— Майрън?
— Кажи.
— И това не е най-лошото.
Майрън едва успя да погледне стария си приятел.
— Следващото е много трудно за гледане.
Уин обикновено не хиперболизираше. Майрън се извърна наново към телевизора и зачака Уин да пусне филма. Без да отлепя очи от екрана, остави „Юху“-то върху подложката и хвана с благодарност приготвената предварително от Уин чаша с коняк. Отпи, затвори очи и остави течността да прогори гърлото му.
— Прескачам четиринайсет минути — поясни Уин. — По-точно, започва се няколко минути преди да я видиш как влиза във ВИП залата.
И най-сетне натисна копчето. Същият план — малката стаичка, отвисоко. Само че сега присъстваха само двама — Кити и онзи с конската опашка. Разговаряха. Майрън си позволи да хвърли кратък поглед на Уин. Както винаги, лицето на Уин беше безизразно. А на екрана Конската опашка взе да увива косите на Кити около пръстите си. Майрън се ококори. Кити го зацелува по врата, мина на гърдите му, заразкопчава копчетата на ризата му, докато накрая главата й излезе от кадъра. Мъжът отметна главата си назад. На лицето му се изписа усмивка.
— Спри го — рече Майрън.
Уин натисна дистанционното. Екранът потъмня. Майрън затвори очи. В душата му се бореха пълна скръб и мощна ярост. Слепоочията му пулсираха. Обхвана глава с двете си ръце. Уин вече бе застанал до него с ръка върху рамото му. Но нищо не казваше. Само чакаше. След няколко секунди Майрън отвори очи и се изправи на стола.
— Ще я намерим — зарече се. — Каквото и да ни струва.
— Нищо ново от Лекс — каза Есперанца.
Майрън седеше зад бюрото си след поредната нощ недостатъчен сън. Цялото тяло го болеше. Главата му дънеше. Есперанца седеше насреща му. Голямата Синди се беше облегнала на рамката на вратата с усмивка, която някой с отслабено зрение би определил като „свенлива“. Опаковала се бе в лъскав лилав костюм на Батгърл — доста по-уголемена по размер версия на онзи, който Ивон Крейг бе прославила в старата телевизионна поредица. Материята комай беше готова да се пръсне по шевовете. Зад едното котешко ухо на Голямата Синди стърчеше молив, а в другото бе натикана слушалка от блутут.
— Никакво движение по кредитната му карта — добави Есперанца. — И мобифона си не е ползвал. Сетих се дори да помоля стария ни приятел ПТ да проследи движенията му по джипиеса на смартфона му. И той е изключен.
— Окей.