— Успяхме обаче да се сдобием с доста сполучлив едър план на онзи с конската опашка, който е… гъст с Кити в „Три Даунинг“. Голямата Синди ще се отбие в клуба след няколко часа със снимката, да разпита персонала.
Майрън хвърли един поглед на Голямата Синди, а тя запримига ситно насреща му. Представете си две тарантули, проснали се по гръб на пустинното слънце.
— Освен това направихме справка и за брат ти и Кити — продължи Есперанца. — Нищо в Съединените щати: никакви кредитни карти, никакви шофьорски книжки, имоти, задължения, данъчни декларации, глоби за неправилно паркиране, брачни или бракоразводни свидетелства. Абсолютно нищо.
— Имам една идея — каза Майрън. — Да попитаме Бъз.
— Роудито на Лекс ли?
— Той не му е само роуди. А и знам истинското му име — Алекс И. Ховайло. Предлагам да проверим неговите кредитни карти и мобифона му — може да не го е изключил.
— Извинявайте — обади се Голямата Синди. — Търсят ме по телефона. — Чукна с пръст блутута и заговори с гласа на рецепционистка: — Да, Чарли? Окей, прието, благодаря. — Доколкото му беше известно на Майрън, Чарли беше охраната на партера. Голямата Синди изключи блутута. — В асансьора е Майкъл Дейвис от „Шиър“.
— При теб ли идва? — попита Есперанца.
Майрън кимна.
— Покани го да влезе.
„Шиър“, „Жилет“ и „Шик“ са трите големи фирми, владеещи пазара за самобръсначки. А Майкъл Дейвис беше вицепрезидент по маркетинга. Голямата Синди изчака новодошлия пред асансьора. Обикновено новодошлите оставаха без дъх, като я видеха да ги посреща. На Майкъл обаче и окото не му трепна. Подмина забързано Голямата Синди и нахлу право в кабинета на Майрън.
— Имаме проблем — обяви Майкъл.
— Целият съм в слух — разпери ръце Майрън.
— След месец изтегляме от пазара „Шиър Дилайт Севън“.
„Шиър Дилайт Севън“ беше самобръсначка — а ако се вярва на маркетинг отдела на „Шиър“ — „последната дума на техниката“, предлагаща „по-ергономична ръкохватка“ (колко ли е трудно човек да държи една самобръсначка?), „професионален стабилизатор на острието“ (Майрън нямаше никаква представа това пък какво може да значи), „седем по-тънки, прецизно подострени остриета“ (щото другите сигурно са много дебели и непрецизни) и „микроимпулсен двигател“ (което ще рече, че вибрирала).
Главното „лице“ на рекламата на „Шиър Дилайт Севън“ беше представляваният от Майрън защитник от американската професионална футболна лига Рики Сюлс, по прякор „Гладкия“. „Бъди двойно по-гладък“ — гласеше рекламата, но Майрън нещо не я схващаше. Рики се бръснеше на екрана с доволна усмивка, сякаш участва в полов акт, и обявяваше, че „Шиър Дилайт Севън“ му осигурявала „възможно най-късото и най-комфортно бръснене на света“, след което някаква готина мадама ахваше „Ах, колко си гладък…“ и прокарваше длан по бузите му. Казано накратко: реклама, която и трите големи фирми пробутваха от 1968-а година досега.
— С Рики бяхме останали с впечатлението, че се продава масово.
— Така е — призна Дейвис. — Или поне така беше. Наистина върви на пазара, и то страхотно.
— Тогава?
— Прекалено успешна е.
Майрън изчака да чуе какво ще последва. Но тъй като Дейвис онемя, наложи се да попита:
— Какъв по-точно е проблемът ви?
— Продаваме и ножчета за бръснене.
— Знам.
— И точно от тях печелим. А не от самобръсначките. Та ние сме готови едва ли не даром да раздаваме самобръсначки. Парите идват след това, от продажбата на ножчетата за тях.
— Чудесно.
— Така че идеалното за нас положение е човек да си сменя ножчето всяка седмица, да речем. „Шиър Дилайт“ обаче надмина всички очаквания. От клиенти научаваме, че карали с по едно ножче цели шест, та дори и осем седмици. Това е недопустимо.
— Недопустимо е ножчетата ви да са толкова добри, така ли?
— Точно така.
— В резултат на което се каните да оттеглите цялата рекламна кампания?
— Никакви такива. Покрай този артикул си създадохме страхотна репутация. Потребителите го обожават. А ние смятаме просто да предложим на пазара нов, усъвършенстван продукт — „Шиър Дилайт Севън Плюс“ с нова овлажняваща ивица за удобство при най-приятното бръснене на света. Ще го подаваме постепенно на пазара и ще изтегляме полека „Шиър Севън“ в полза на „Севън Плюс“.
Майрън едва се удържа да не въздъхне.
— Чакай. Искам да съм сигурен, че правилно те разбирам: ножчетата „Плюс“ ще са по-малотрайни от нормалните, така ли?