Не че нямаше слухове. Уайър бе включен в списъка на легендарните конспирации от рода на кацането на Луната, покушението срещу Джон Ф. Кенеди и отвличането на Елвис от извънземни. Според едни се дегизирал и се движел свободно, ходел на кино, по клубове и ресторанти. Според други си бил направил пластични операции, обръснал си прочутата къдрава коса и си пуснал остра брадичка. Трети разправяха, че просто си падал по усамотения живот на остров Адиона, където вкарвал тайно и често разни супермодели и всякакви други красавици. Последният слух се възприе от доста народ като достоверен, след като някакъв таблоид засече телефонен разговор между прочута млада старлетка и майка й, в който двете обсъждаха прекарания от нея уикенд „с Гейбриъл в Адиона“, но мнозина, включително и Майрън, подозираха, че е скрита реклама, тъй като „случайно“ излезе само седмица преди голямата премиера на филма й. Случваше се на някой папарак да му пошушнат, че Гейбриъл ще е еди-кога си еди-къде си, но снимките така и не предоставяха убедителни доказателства и се появяваха в поредния жълт парцал под заглавие „Дали това не е Гейбриъл Уайър?“. Четвърти „източници“ твърдяха, че Уайър прекарал дълго време в психиатрия, но пък според пети усамотяването му се дължало на чиста суетност, тъй като при сбиване в мумбайски бар му нарязали красивото лице.
Изчезването на Гейбриъл Уайър обаче не бе ознаменувало края на „Хорс Пауър“. Напротив — легендата за Гейбриъл Уайър се разрасна. Щеше ли някой да помни Хауърд Хюз, ако просто беше поредният богаташ? Нима „Бийтълс“ пострадаха от слуховете за смъртта на Пол Маккартни? Ексцентричността е стока. С помощта на Лекс, Гейбриъл успяваше да поддържа равномерно излизането на новите им албуми, чиито продажби компенсираха донякъде загубите от невъзможността им да правят турнета.
— Изобщо не търся Гейбриъл Уайър — каза Майрън.
— Чудесно — рече гардът, — понеже името ми е съвсем непознато.
— Но ми се налага да се видя с Лекс Райдър.
— И него не го познавам.
— Ще имаш ли нещо против да се обадя по телефона?
— След като обърнеш и се чупиш, и с маймуните да се чукаш, все ми е тая.
Майрън го огледа. Нещо у този човек му беше познато, но не можеше да го определи.
— Не си типично бивше ченге.
— Хм! — изви вежда гардът. — Сега, освен с усмивката ме заслепяваш и с ласкателство, а?
— Двойно заслепяване.
— Ако бях мацка, сигурно вече щях да съм без гащи.
Да. Човекът изобщо не беше типично бивше ченге. Погледът му, маниерите му, привидната отпуснатост бяха все белези на професионалист. Нещо тук не беше наред.
— Как се казваш? — попита го Майрън.
— Познай какво ще ти отговоря. Хайде де, да видим ще улучиш ли от раз.
— Да обърна и да изчезвам?
— Позна!
Майрън реши, че няма смисъл да спори. Даде на заден ход и незабележимо извади модифицираното от Уин шпионско блекбъри. Което имаше и фотоапарат с варио. Оттегли се до края на алеята, вдигна фотоапарата и щракна набързо гарда. И изпрати снимката по имейл на Есперанца. Нямаше нужда да й обяснява какво да прави с нея. Звънна на Бъз, който, изглежда, бе прочел името Майрън на екранчето си.
— Няма да ти кажа къде е Лекс.
— Първо да те успокоя, че съм добре — каза му Майрън. — И благодаря, че така ме заряза снощи в клуба.
— Плащат ми да пазя Лекс, а не тебе.
— Второ, няма нужда да ми казваш къде е Лекс. И двамата сте в дома на Уайър на остров Адиона.
— Как го изчисли?
— По джипиеса на телефона ти. И в момента съм пред портала.
— Ама ти наистина ли си на острова?
— Да.
— Няма значение. Тук няма да те пуснат да влезеш.
— Мислиш ли? Ами ако се обадя на Уин? Двамата заедно все ще измислим начин да проникнем.
— Голяма досада си, ей богу! Виж какво: Лекс не желае да се върне у дома. Това си е негово право.
— Уважавам го.
— А пък ти си негов агент, дяволите да те вземат. И си длъжен да защитаваш интересите му.
— И това съображение е вярно.
— Така де. Да не си някакъв брачен съветник в края на краищата?
Може да е, а може и да не е.
— Налага ми се да си поговоря с него пет минути.
— Гейбриъл не пуска никого у тях. Дори на мен не ми дават да излизам от къщата за гости.
— Ама и такава ли има?
— Не една, а две. Имам чувството, че във втората държи момиченцата и ги вкарва у тях си една по една.