— Момиченца ли?
— Е, ако искаш да ти го кажа политически по-коректно — жени. Все пак за Уайър говорим, нали така? Та не ги знам на по колко години са. Във всеки случай никого не пуска в звукозаписното студио или в дома си, освен по някакъв там тунел. Тука косите могат да ти настръхнат, Майрън.
— Ти снаха ми познаваш ли я?
— Коя ти снаха?
— Кити Болитар. Макар че може да я знаеш и под името Кити Хамър. Снощи беше с вашата компания в „Три Даунинг“.
— Ама Кити снаха ли ти е?
— Снаха ми е.
Мълчание.
— Бъз?
— Една секунда. — Измина цяла минута, преди Бъз да се върне на телефона. — Знаеш ли къде е „Тийпот“?
— Кръчмата ли?
— Чакай там Лекс след половин час.
Майрън очакваше единственият пъб на остров, населен с богати наследници, да прилича на офиса на Уин — потъмняла ламперия, тъмночервена кожа, античен дървен глобус, гарафи, тежки кристали, ориенталски килими, евентуално и някоя картина с лов на лисици. Оказа се, че „Тийпот Лодж“ с нищо не се различава от квартален бар в по-западналата част на Ървингтън, в Ню Джърси. Всичко беше изтъркано. Прозорците бяха закрити с неонови бирени реклами. Подът бе покрит с талаш, а в ъгъла имаше машина за пуканки. Имаше и малък дансинг с въртяща се огледална дискотечна топка. По уредбата вървеше „Маки Ножа“ на Боби Дерин и дансингът беше претъпкан. Възрастова група — широка: от „на 21 от снощи“ до „с единия крак в гроба“. Мъжете бяха или по сини ризи от оксфорд с вързани около раменете пуловери, или по зелени сака, каквито Майрън бе виждал да носят единствено шампионите по голф от турнирите „Мастърс“. Добре поддържаните, макар и недоразкрасявани с пластична хирургия или ботокс жени носеха розови туники на „Лили Пулицър“ и бляскави бели панталони. Лицата им бяха червендалести от бракове с близки роднини, напрежение и пиене.
Леле, на какъв особен остров се бе озовал.
„Маки Ножа“ на Боби Дерин преля незабележимо в дует на Еминем и Риана как наблюдавали изгарящ любим и колко хубаво лъжел. Изтърканото клише, че белите хора не умеят да танцуват, тук намираше своето конкретно и непоклатимо проявление. Дори смяната на песента не доведе до никаква забележима промяна в ограничените танцови стъпки. Не го постигна и смяната на ритъма или по-скоро липсата на такъв. Прекалено голям процент от мъжете щракаха с пръсти по време на танца, явно въобразявайки си, че са Дино Мартин и Франк Синатра на сцената на ласвегаския хотел „Сандс“.
Лицето на бармана се отличаваше с лимба над олисяващото му чело и подозрителна усмивка.
— С какво да съм полезен?
— Бира — рече Майрън.
Лимбата остана неподвижен, с втренчен в него поглед.
— Бира — повтори Майрън.
— Това го чух. Но за пръв път получавам подобна поръчка.
— За бира ли?
— Да. Прието е да се уточни коя марка да е бирата — „Бъд“, „Микълоуб“ и така нататък.
— О. И каква предлагате по-точно?
Барманът понечи да изреди поне един милион вида. Майрън го прекъсна, когато стигна до светло пиво „Летяща риба“, най-вече понеже му хареса наименованието. Бирата наистина се оказа фантастична, но пък Майрън не си падаше особено по пивото. Настани се в дървено сепаре в близост до група… момичета жени. Все по-трудно ставаше наистина човек да определи възрастта им. Жените разговаряха на някакъв скандинавски език — дотолкова му стигаха познанията по чужди езици. Няколко червендалести мъже ги задърпаха към дансинга. Детегледачки, прецени Майрън, и по-конкретно au pair — чужденки, живеещи в нещо като приемни семейства.
Само минути по-късно вратата на бара се разтвори с трясък. Влетяха двама юнаци и се заразтъпкваха, сякаш гасяха пламнал шубрак. И двамата носеха тъмни авиаторски очила, дънки и кожени якета, независимо че навън бе над трийсет и осем градуса. Тъмни очила в тъмен бар — как да го наречеш другояче, освен престараване. Единият пристъпи вляво, другият — вдясно. После десният кимна.
Влезе Лекс, разбираемо притеснен от спектакъла, разигран от двамата гардове. Майрън вдигна ръка и леко му махна. Ония двамата се впуснаха насреща му, но Лекс ги възпря. Никак не им стана приятно, че ги пратиха да чакат до вратата. Лекс пристигна с бодра стъпка и се настани в сепарето.
— Хората на Гейбриъл — поясни. — По негово настояване дойдоха.
— За какво им е притрябвало?