И тогава Кити прошепна нещо, от което сърцето на Майрън се смрази.
— Синът ми си е у дома.
Фишман обаче се оказа талант. Предложи да не ходи до тях, само да й предаде „пакета“ на място по неин избор, но Кити продължаваше да се дърпа. Накрая се договориха да се срещнат близо до детската въртележка при мола „Гардън Стейт Плаза“ в Парамус. Майрън погледна часовника си. Имаше достатъчно време да поговори с Ивлин Стакман за символа на постинга „Не негово“, преди да се върне за срещата с Кити.
И се запита какво всъщност ще направи след това — след като се срещне с Кити. Дали да скочи и да й се скара? Или да започне с внимателни въпроси? Или изобщо да не се появи. Дали пък няма да е най-добре да накара Фишман да й се обади, след като тя се появи, и да отмени срещата им, та да може да я проследи до дома й?
Половин час по-късно Майрън паркира колата пред скромен тухлен нос в близост до Лемойн авеню във Форт Лий. Голямата Синди остана в колата и взе да човърка айпода си. Майрън тръгна по алеята към къщата. Ивлин Стакман му отвори още преди да успее да позвъни. Изглеждаше към петдесетгодишна, със ситни рошави къдрици, които му напомниха за Барбара Страйсънд в „Роди се звезда“.
— Госпожа Стакман? Казвам се Майрън Болитар. Благодаря ви за поканата.
Тя го пусна да влезе. Във всекидневната имаше протъркан зелен диван, пиано от светло черешово дърво и плакати от концерти на „Хорс Пауър“. Единият беше от първото им шоу в „Холивуд Боул“ преди повече от две десетилетия. Имаше автографи и от Лекс Райдър, и от Гейбриъл Уайър. А посвещението, с почерка на Гейбриъл, гласеше: „На Хорас и Ивлин — много сте готини и двамата“.
— Уау! — възхити се Майрън.
— Вече ми предложиха десет хиляди долара за него. Не че не ми трябват пари, но… — И млъкна. — Проверих ви в „Гугъл“. Но не бях чувала за вас, понеже не се интересувам от баскетбол.
— А и то беше много отдавна.
— Но разбирам, че сега сте мениджър на Лекс Райдър.
— Само негов представител. Което е малко по-различно. Но е факт, че работя с него.
Тя обмисли чутото.
— Елате с мен. — Отведе го до стълбите към мазето. — Съпругът ми Хорас беше всъщност истинският техен фен.
Малкото обзаведено мазе беше толкова ниско, че Майрън трябваше да стои приведен. Като се изключеха сивият футон и старият телевизор върху черната масичка от фибростъкло, всичко останало бе нещо като храм на „Хорс Пауър“. Сгъваемата маса, от онези, които се прилепват към масата в столовата, когато се съберат повече гости, бе отрупана с всякакви вещи, свързани с „Хорс Пауър“: снимки, обложки на албуми, нотни листа, реклами за концерти, перца за китара, палки за барабани, ризи, кукли. Майрън разпозна една от черните ризи с копчета тик-так.
— Гейбриъл беше с нея на един концерт в Хюстън — рече тя.
Имаше и два сгъваеми стола. Плюс няколко снимки от таблоиди на тема „Папараци засичат Уайър“.
— Съжалявам, че всичко е в такъв безпорядък. Но на Хорас сърцето му се разби след онази трагедия с Алиста Сноу. Той беше инженер, способен математик и любител на загадките и с особено удоволствие изучаваше папарашките снимки на Гейбриъл. Тези тук всичките са фалшиви. — Тя посочи материалите от жълтата преса.
— В какъв смисъл?
— Хорас неминуемо намираше начин да докаже, че човекът на снимката не е Гейбриъл. Ето тази например. Гейбриъл Уайър имаше белег отгоре на дясната си длан. А Хорас се сдоби с оригиналния негатив и го увеличи. Никакъв белег. Към тази тук пък приложи някакво математическо уравнение — не ме питайте кое и как — и изчисли, че човекът носи обувки четирийсет и трети номер, а Гейбриъл Уайър носеше четирийсет и шести.
Майрън кимна, но нищо не каза.
— Сигурно подобно вманиачаване ви се струва странно.
— Не съвсем.
— Някои мъже следят отборни спортове, ходят по конни надбягвания или колекционират марки. Хорас обожаваше „Хорс Пауър“.
— А вие?
— Може да се каже, че и аз им бях фен — засмя се Ивлин. — Но не до такава степен като Хорас. И все пак всичко правехме заедно. Отсядахме на палатка преди концерта им. Слушахме песните им в полумрак и се мъчехме да проумеем истинския смисъл на думите им. Може да ви се струва незначително, но какво ли не бих дала само за още една такава нощ.
По лицето й пропълзя сянка. Майрън се запита дали да задълбае в тази насока и реши, че вероятно ще е най-добре.
— Какво стана с Хорас? — попита.