— Кити?
— Не биваше да го поствам — каза тя.
Потвърждението беше налице.
— А защо го направи?
— Старомоден начин на отмъщение, предполагам. Когато аз бях бременна, тя каза на съпруга ми, че не било от него.
— И ти реши да си отмъстиш по същия начин.
Пуф.
— За момента ми се стори удачно.
В 3:17 ч. след полунощ. Нищо чудно.
— Колко се беше надрусала?
— Моля?
Грешка.
— Няма значение.
— Има. Чух те. — Кити завъртя глава, хвърли фаса на тротоара и го настъпи с крак. — Не е твоя работа. Не желая да си част от живота ни. И Брад не го желае. — Нещо присветна в погледа й. — Трябва да вървя.
Извърна се да влезе пак в мола, но Майрън положи длан върху рамото й.
— Какво криеш от мен, Кити?
— Веднага ме пусни!
Не я пусна. Погледна я и усети, че каквато и връзка да беше успял да осъществи, и нея вече я нямаше. В момента видът й бе като на притиснато в ъгъла животинче. Притиснато, но отмъстително.
— Веднага. Ме. Пусни.
— Брад сто на сто не би допуснал подобно нещо.
— Какво не би допуснал? Не желаем ни най-малко да се намесваш в живота ни. Дори да изгаряш от желание да забравиш онова, което ни стори…
— Изслушай ме само, окей?
— Махни си ръцете от мен! Веднага!
Изключено бе да разговаря повече с нея. Ирационалността й го вбесяваше. Усети как кръвта му кипна. И се сети за всички отвратителни неща, които бе натворила — как лъжеше, как накара брат му да избяга от дома. Спомни си и как я инжектираше онзи Джоуел Фишман в клуба.
И гласът му загрубя.
— Наистина ли си унищожила толкова много от мозъчните си клетки, Кити?
— Какво искаш да кажеш пък с това?
Той се приведе, та лицето му се озова само на сантиметри от нейното. И процеди през зъби:
— Открих те чрез дилъра ти. Набутала се беше при Лекс с надеждата той да те снабди с дрога.
— Това Лекс ли ти го каза?
— Погледни се на какво си заприличала, за бога! — възкликна Майрън, без изобщо да се старае да прикрие отвращението си. — Сериозно ли очакваш да ти повярвам, че не си закачена?
Очите й се насълзиха.
— А ти за кого се мислиш? За моя рехабилитатор ли?
— Не забравяй за начина, по който те открих.
Очите й се присвиха от объркване. Майрън чакаше. А тя изведнъж схвана. Той кимна.
— Знам какво си направила в клуба — продължи Майрън с надеждата да не прекъсне контакта. — Имам го дори на видеозапис.
— Нищо не знаеш — завъртя глава тя.
— Знам онова, което съм видял с очите си.
— Ти си едно гадно копеле. Сега вече ми е ясно. — И обърса сълзите си. — Искаш да го покажеш и на Брад?
— Какво? Не.
— Направо не е за вярване. Записал си ме със скрита камера, така ли?
— Не аз, а от клуба. Една от охранителните им камери.
— И ти си се добрал до записа? Проклето копеле!
— Ей — не се сдържа Майрън. — Да не съм аз този, дето сваля някой си в нощен клуб срещу доза?
Тя отстъпи назад, все едно й беше зашлевил плесница. Глупаво. Сам беше пренебрегнал заповедта си да внимава. Знаеше как да разговаря с непознати, как да ги разпитва. Но в семейна среда май винаги поемаше някой грешен курс.
— Не исках… Виж какво, Кити. Наистина желая да ти помогна.
— Лъжец. Не можеш ли веднъж поне да кажеш истината?
— Истината ти казвам. Най-сериозно желая да ти помогна.
— Не и в това отношение.
— Какво искаш да кажеш пък сега?
На лицето на Кити се бе появила онази особена хитровата усмивка на наркомана, търсещ поредната си доза.
— Какво ще наговориш на Брад, ако пак го видиш? Кажи истината обаче.
Това вече съвсем го възпря. Какво в крайна сметка целеше всъщност? Уин непрестанно го съветваше да не изпуска целта от очи. И да се стреми към нея. Първо: Сузи го бе помолила да намери Лекс. Свършено. Второ: Сузи искаше да разбере чий е постингът „Не негово“ в профила й. Свършено.
От което май следваше, че Кити, колкото и да беше побъркана от дрогата, май имаше известно право. Какво щеше да каже на Брад, като го види? Хубаво, ще му се извини и ще се помъчи да се сдобрят. А по-нататък?
Просто ще запази в тайна видяното на видеозаписа ли?
— Знаех си. — Изражението на Кити бе толкова самодоволно и победоносно, че най-много от всичко на света му се прищя да й тресне един по физиономията. — Ще му кажеш, че съм се държала като долна мръсница.