— Роднина ли сте? — попита с тон, който би станал по-равен единствено с помощта на технически средства.
— Аз съм неин агент и близък приятел.
Тренирана въздишка. На Майрън му стана съвсем ясно, че само си губи времето. Заоглежда се из залата да мерне я Лекс, я майката на Сузи или друг познат. С изненада откри в най-далечния ъгъл главната окръжна следователка Лорън Мюс. Бяха се запознали преди доста години във връзка с изчезването на една тийнейджърка, Еме Бийл. Мюс беше извадила служебното си тефтерче. Разговаряше с някого, скрит зад ъгъла, и си водеше бележки.
— Мюс?
Обърна се към него. А Майрън направи крачка вдясно. При което установи, че тя е разговаряла с Лекс. Лекс изглеждаше повече от зле, с побеляло като платно лице, втренчени невиждащи очи, опрял безсилното си тяло о стената. Мюс затвори шумно тефтерчето и се запъти към Майрън. Беше дребна жена, не повече от метър и петдесет и два, а Майрън бе метър и деветдесет и три. Тя спря пред него, вдигна поглед и срещна неговия. Онова, което видя в очите й, никак не му се хареса.
— Как е Сузи? — попита я.
— Сузи е мъртва — отвърна Мюс.
Глава 17
Причината била свръхдоза хероин.
Мюс обясняваше, а Майрън стоеше до нея с размазано зрение и въртеше глава „не, не, не“. Когато по някое време си възвърна способността да говори, попита:
— А бебето?
— Живо е — отвърна Мюс. — С цезарово сечение. Момче. Засега е добре, но е в кувьоз.
Майрън направи опит да усети нещо като облекчение при тази вест, но не успя да надвие зашеметяването и изтръпването.
— Сузи не би посегнала на себе си, Мюс.
— Може да е нещастен случай.
— Но тя не беше закачена.
Мюс кимна по онзи начин, по който кимат полицаите, когато не желаят да спорят.
— Ще разследваме.
— Чиста беше.
Ново покровителствено кимване.
— Кълна ти се, Мюс.
— И какво очакваш да кажа, Майрън? Ще разследваме случая, но засега всички признаци сочат свръхдоза наркотик. Няма признаци на насилствено нахлуване. Нито на схватка. А в миналото доста дрога е вземала.
— В миналото, да. Та тя чакаше бебе.
— Хормоните понякога ни подтикват да вършим глупости — рече Мюс.
— Стига бе. Колко бременни в осмия месец са се самоубили?
— А колко наркомани наистина са останали завинаги чисти?
Което го подсети за скъпата му снаха Кити — и тя наркоманка, която не можеше да се откачи. Умората започна да му тежи. И колкото и да е странно — а може и да не беше — взе да си мисли за годеницата си. Красивата Териса. И внезапно му се дощя да се махне веднага оттук, да се откаже от всичко. Да го захвърли далеч от себе си. По дяволите истината. Майната му на правосъдието. Майната им и на Кити, и на Брад, и на Лекс, и на всички останали. Ще хване първия самолет за Ангола и ще отиде при единствения човек, който можеше да накара цялата тази лудница да изчезне.
— Майрън?
Фокусира погледа си отново върху Мюс.
— Ще ме пуснат ли да я видя? — попита.
— Кой, Сузи ли?
— Да.
— Защо ти е?
И той сам не знаеше защо. Може би беше класическият случай на необходимост да се изправи пред реалността, да затвори страницата — о, божичко, как ненавиждаше този израз. Спомни си как конската опашка на Сузи подскачаше по тенис корта. И позите й на ония шантави реклами за „Ла-Ла-Лат“, и звънкия й смях, и как дъвчеше дъвка на корта, и израза на лицето й, когато го покани да стане кръстник на бебето.
— Длъжник съм й.
— И възнамеряваш да проведеш собствено разследване?
— Оставям разследването във ваши ръце — завъртя глава той.
— Разследване засега няма. Води се свръхдоза от наркотик.
Тръгнаха по коридора и спряха пред врата в родилното.
— Изчакай тук — нареди му Мюс.
Влезе, след малко се върна.
— Патоанатомът е вътре. Трябвало е да я… поочисти след цезаровото сечение, нали разбираш?
— Окей.
— Допускам това единствено защото все още съм ти задължена — подчерта Мюс.
— Смятай, че си изплатила дълга си — кимна той.
— Не държа на това, но искам да си откровен с мен.
— Окей.
Тя отвори вратата и го въведе в стаята. Човекът до носилката на колела — Майрън предположи, че именно той е патоанатомът — беше в хирургически екип и стоеше абсолютно неподвижно. Сузи беше положена по гръб. В смъртта човек не изглежда нито по-млад, нито по-стар, нито спокоен или пък развълнуван. Смъртта ти придава празен, кух вид, като на зарязана къща, от която всичко е избягало. Смъртта превръща тялото във вещ — стол, кантонерка, скала. Пръст си и в пръст ще се превърнеш, нали така пише? Майрън бе готов да възприеме всичките там логични обяснения как животът продължавал, как ехото от Сузи ще пребъде в детето й, което в момента бе в интензивното, но засега никак не бе убеден.