Дръпна чаршафа, преди Мюс да успее да отвори уста. И погледът му се закова върху горната част на бедрото й. Ето го татуса. Същият като в постинга „Не негово“. И същият, който Майрън бе видял съвсем наскоро на снимката на Гейбриъл Уайър.
— Какъв е проблемът? — попита Мюс.
Майрън не откъсваше поглед от бедрото. Гейбриъл Уайър и Сузи имаха една и съща татуировка. Изводите се налагаха от само себе си.
— Какво има на тоя татус? — попита Мюс.
Майрън се напъна да спре водовъртежа на мислите си. Татусът фигурираше в постинга онлайн. Тоест бил е известен на Кити. Как така? И защо го е включила в постинга си? От друга страна, възможно ли е Лекс да не е знаел, че жена му и партньорът му в музиката имат еднакви татуси?
Разкритията ескалираха: първо, думите „Не негово“. Второ, символът в горната част на бедрото — и на Сузи, и на Гейбриъл Уайър. Нищо чудно, че постингът бе разтърсил Лекс.
— Къде е Лекс сега? — попита Майрън.
— Ти какво? Няма ли да ми кажеш?
— Сигурно е маловажно. Той при бебето ли е?
Тя се смръщи и зачака.
— Плюс това нямам право да говоря — добави Майрън. — Поне за момента.
— Какво имаш предвид?
— Аз съм юрист, Мюс. И работя както за Лекс, така и за Сузи.
— Ти си техен представител.
— Но освен това съм и юрист.
— Ооо! Само не ми пробутвай дипломата си на доктор по право от Харвард. Не точно сега. Не и след като те пуснах тук да огледаш трупа.
— Ръцете ми са вързани, Мюс. Трябва първо да говоря с клиента си.
— С клиента си? — Мюс се навря в лицето му, а след това му посочи трупа на Сузи. — Ами хайде, разговаряй. Макар да не съм убедена, че тя ще те чуе.
— Престани да оригиналничиш. Питах те къде е Лекс.
— Ама ти сериозно ли?
— Най-сериозно.
— Ти беше този, който предположи, че в случая може да става дума за убийство — рече Мюс. — Така че ми отговори на следния въпрос: ако Сузи наистина е била убита, кой е главният ми заподозрян?
Майрън мълчеше. Мюс сви длан около ухото си.
— Не те чувам, голямо мое момче. Хайде, отговори ми. Много добре знаеш, че във всички подобни случаи главният заподозрян винаги е съпругът. И какво излиза сега, Майрън? Че единият ти клиент е убил другия.
Майрън пак погледна за кратко Сузи. Мъртва. Усещаше се целият изтръпнал, сякаш кръвта бе престанала да тече по жилите му. Сузи мъртва. Просто умът му не можеше да го побере. Идеше му да рухне на пода, да забие с юмруци по него и да ревне. Излезе от стаята и тръгна по указаната от табелите посока към родилното. Мюс вървеше подире му.
— Та какво беше онова за постинга във „Фейсбук“ дето ми разправяше?
— Не сега, Мюс.
Сви наляво според стрелката. Там беше залата за новородени. Извърна се и погледна през прозореца. Шест бебчета бяха подредени в редичка в търкалящите се полиакрилни кошчета, всяко едно с шапчица и в бяло одеялце на розови или сини райета. Строили ги бяха като за преглед, записани незабавно по име и час на раждането на синьо или розово каталожно картонче.
Отделено с още плексиглас от залата за новородени, беше интензивното отделение. Където в момента се намираше един-единствен родител и едно-единствено дете. Лекс седеше на люлеещ се стол, но столът изобщо не помръдваше. Облекли го бяха в жълта престилка. Гушнал бе бебето си с дясната ръка, а с лявата длан подкрепяше главичката му. По бузите му се стичаха сълзи. Майрън се застоя за известно време да ги погледа. До него се спря и Мюс.
— Какво, по дяволите, става тук, Майрън?
— Още нямам представа.
— Дай си само сметка как ще пощуреят медиите.
На него обаче му беше все едно. Запъти се към вратата. Някаква медицинска сестра го спря и го накара да си измие ръцете. Нахлузи му жълта хирургическа престилка и маска в същия цвят. Майрън отвори вратата с гръб. Лекс изобщо не вдигна глава.
— Лекс?
— Не сега.
— Мисля, че се налага да поговорим.
Лекс най-сетне го погледна. Очите му бяха кървясали. Но когато проговори, гласът му беше тих.
— Нали те помолих да не се бъркаш повече?
Мълчание. Майрън бе сигурен, че по-късно ще усети жилото на думите му — щом си легне и се опита да заспи, чувството за вина ще обхване гръдния му кош и ще смачка сърцето му като чашка от стиропор.