Паркира. Сузи беше мъртва. Поначало не обичаше да спори с фактите, но този продължаваше да му се изплъзва. Та тя бе готова да започне нова важна глава в живота си — да стане майка. Често си бе представял първия ден, в който родителите му са открили този дом: майка му бременна, баща му борещ се да изкарва препитанието им в склада в Нюарк. Представяше си Ел-Ал — млади, хванати както винаги за ръка, приближаващи се по бетонната алея, вперили погледи в двуетажната сграда и мислещи си: да, тук ще приютим новото ни семейство и тук ще кътаме своите надежди и мечти. И сега неминуемо си задаваше въпроса: дали в днешно време смятат тогавашните си мечти за осъществени и за кое ли съжаляват?
Много скоро и на него му предстоеше да се ожени. Териса не можеше да има деца. Това вече му беше известно. Цял живот си беше представял как ще има семейство, олицетворяващо „американската мечта“ — къщата, ниската дървена оградка, баскетболния ринг на стената на гаража — тоест начина на живот, присъщ на всички семейства от рода на Нусбаум, Браун, Лайън, Фонтера и Ел-Ал Болитар. Явно не му е било писано.
Вечно реалистичната му майка бе изтъкнала една много важна причина, поради която следвало да продаде къщата: не бивало да се привързва така силно към миналото. Трябвало да си създаде нов дом с Териса, тъй като в крайна сметка единствено обичаният от теб човек можел да накара останалия свят да изчезне. При което той не можеше да отрече колко изтъркана приказка бе нейната.
Тътреше се по бетонената алея, потънал в мислите си, и вероятно затова не усети надвисналата опасност. А може и нападателят да беше умел — търпелив, прикрил се в тъмнината, дебнещ да се нахвърли на приближилия се разсеян Майрън.
Първо блесна силна светлина. Още преди двайсет години баща му беше монтирал пред къщата прожектори, които се включваха от датчици за движение. Родителите му не спираха да се дивят на това чудо на техниката, което слагаха на едно ниво с изобретяването на електричеството и кабелната телевизия. И в продължение на цели седмици Ел-Ал бяха подложили новата система на изпитание: вървяха крадешком, та дори и лазеха в желанието си да излъжат детекторите — от най-различни ъгли, с различна скорост — и щом прожекторите лумнеха, а това ставаше всеки път, без изключение, те се заливаха в бурен смях. Дребни житейски удоволствия.
Та в случая детекторът беше усетил изскочилия от храсталака нападател. Майрън бе заслепен от блясъка, чу шум като от нахлуващ вятър, пъшкане, може би и някакви думи. Обърна се нататък и видя летящия към лицето му юмрук.
Нямаше време да приклекне или да блокира удара с ръка. Юмрукът се носеше право към целта си. Поради което Майрън се извърна. Съвсем просто, научно обяснено движение. Движи се по посоката на удара, а не насреща му. По този начин се намалява силата на съприкосновение. Но в случая ударът се нанасяше от видимо як мъж, така че силата му си беше съвсем сериозна. За част от секундата на Майрън му се привидяха звезди.
— Остави ни на мира! — изръмжа нечий глас.
И към главата на Майрън се понесе нов юмрук. Нямаше друг начин да го избегне, освен да падне по гръб. При което кокалчетата на другия се плъзнаха по темето му. Пак го заболя. Майрън се канеше да се изтъркаля настрани, за да има възможност да се окопити, но в този миг дочу друг шум. От отварянето на предната врата. И панически вик:
— Майрън!
По дяволите. Появил се беше баща му.
Понечи да му викне да не мърда, че сам ще се справи. Да влезе и да се обади на полицията, да прави каквото ще, само да не излиза навън.
Но беше късно.
Преди да успее да отвори уста, баща му вече се носеше към него.
— Копеле мръсно! — изкрещя баща му.
— Татко, спри! — успя да намери гласа си Майрън.
Без никаква полза. Нападнали бяха сина му и бащата не можеше да стои настрана. Все още по гръб, Майрън вдигна поглед и видя силуета на нападателя — висок мъж със свити юмруци — който допусна грешката да се извърне по посока на връхлитащия го Ал Болитар. При което езикът на тялото му мигновено се промени. Ръцете неочаквано се отпуснаха. Майрън се задейства светкавично. Прихвана с два крака десния глезен на нападателя. И тъкмо се канеше да го усуче, да го смели и да разкъса сухожилията му, когато видя как баща му се метна върху другия — да, метна се, при всичките си седемдесет и четири години. Нападателят бе едър мъж. Баща му нямаше никакъв шанс и вероятно го съзнаваше. Но това нямаше за него абсолютно никакво значение.