— Може. И си сложи лед на устната, да не се подуе.
Майрън изкачи трите стъпала до кухнята, грабна две чаши и ги напълни от прекалено скъпия диспенсър. Във фризера имаше торбички с лед. Взе една и се върна в стаята с телевизора. Подаде едната от чашите на баща си и се излегна на дълбокия стол вдясно.
— Просто не мога да повярвам. При първата ни среща моят племенник ме напада.
— И ти го виниш за това?
— Моля? — подскочи Майрън.
— Кити ми се обади — каза баща му. — Научих как сте се скарали в мола.
Майрън трябваше да се досети досега.
— Нима?
— Да.
— И това е дало повод на Мики да ми скочи?
— А ти не си ли нарекъл майка му… — Баща му млъкна, затърси думата, която му трябваше, не я намери. — Не си ли й казал… нещо лошо?
— Но тя е нещо лошо.
— А ти как би реагирал, ако някой каже нещо подобно за твоята майка?
Баща му пак се засмя. Притокът на адреналин по време на схватката — или може би гордостта, че има такъв внук — още не го напускаше. Ал Болитар беше израснал в бедност по едни от най-суровите улици на Нюарк. Едва на единайсетгодишна възраст бе станал касапски чирак на Мълбъри стрийт. Прекарал бе основната част от зрелия си живот като собственик на фабрика за бельо в северния район на Нюарк, близо до река Пасейк. Онова, което минаваше за негов офис, висеше над конвейера и бе изцяло остъклено, че да може през цялото време да наблюдава работниците, а те — него. Опитал се бе да спаси фабриката по време на бунтовете през 1967 г., но тя изгоря, подпалена от тълпа мародери. По някое време успя да я възстанови и се върна на работа, но вече гледаше и на работниците си, и на града със съвсем други очи.
— Помисли си само какво си казал на Кити. Как би се почувствал, ако някой каже същото по адрес на майка ти?
— Да, ама майка ми не е Кити.
— Ти смяташ ли, че това е от значение за Мики?
Майрън завъртя глава.
— Но за какво й е притрябвало на Кити да му повтаря думите ми?
— Майките трябва ли да лъжат според теб?
Когато Майрън беше още на осем, веднъж се сбута с Кевин Уорнър пред основното училище „Бърнет Хил“. След което се наложи в присъствието на родителите си да изслуша строгата лекция от директора господин Селебр за вредата от сбиванията. Когато се прибраха, майка му се качи в стаята си, без дума да каже. А баща му го накара да седне тъкмо в тази стая, в която се намираха в момента. Майрън очакваше да го накажат доста строго, а баща му само се приведе и го изгледа право в очите.
— От мен неприятности няма да имаш, ако се сбиеш с някого. Ако се озовеш в положение, в което ти се налага по този начин да разрешиш някой спор, няма да се усъмня в решението ти. Щом ти се наложи — бий се. Никога не бягай от двубой. И никога не отстъпвай.
Колкото и щур и неочакван да беше бащиният му съвет, в течение на годините Майрън от доста сбивания се беше измъквал, като постъпваше „благоразумно“ и бе стигнал до истината — истина, която вероятно обясняваше така наречения от приятелите му негов „героичен комплекс“ — че от нито един бой не боли толкова, колкото от отстъплението.
— Ти за това ли ме извика да приказваме?
— Искам да ми обещаеш, че ще ги оставиш на мира — кимна баща му. — И макар да го знаеш, пак ще ти го повторя: не е бивало да наговаряш всички тези приказки на жената на брат си.
— Исках единствено да говоря с Брад.
— Него го няма.
— Къде е?
— На някаква благотворителна мисия в Боливия. Кити отказа да ми съобщи подробности.
— Може да си имат неприятности.
— Кой? Брад и Кити ли? — Баща му отпи от водата. — Възможно е. Но това не ни влиза в работата.
— Ами след като Брад е в Боливия, Кити и Мики какво търсят тук?
— Смятат да се завърнат за постоянно в Щатите. И още умуват дали да е тук някъде или в Калифорния.
Още една лъжа. Добре го баламосваш стареца, Кити: „Отърви ме от Майрън и може да заживея близо до вас. Не го ли махнеш от главата ми, чак на другото крайбрежие ще ме търсите“.
— Защо точно сега? Защо след всичките тези години са тръгнали да се прибират?
— Не знам. Не я и питах.
— Татко, отчитам желанието ти да третираш синовете си като самостоятелни хора, но в случая смятам, че се увличаш.
Баща му се засмя тихичко.
— Децата се нуждаят от самостоятелност, Майрън. Аз например така и не споделих с теб какво е отношението ми към Джесика.