Гласът му заглъхна. Издърпа книжна салфетка от кутията, посегна да обърше очите си, но се отказа. И впери поглед в масата пред себе си.
— Така или иначе, Алиста взе най-добрата си приятелка на концерта. После щеше да преспи у тях. Само че… Останалото ви е известно.
— Съжалявам.
— Отдавна беше — завъртя глава Карл Сноу.
— И не вините за случилото се Гейбриъл Уайър?
— Да го виня ли? — Карл млъкна и се замисли. — Истината е, че след смъртта на майка й не упражнявах достатъчно контрол върху Алиста. Така че, като се замисли човек, кого да виниш? Роудито, който забелязал Алиста сред тълпата ли? Абсолютно непознат човек. Охранителят, който я е пуснал зад сцената ли? И той случаен човек. Че и Гейбриъл Уайър — пълен непознат. Та аз бях неин баща — и не успях да я предпазя. С какво са били длъжни те да се грижат за нея?
Карл Сноу примига и отмести погледа си надясно.
— Това ли всъщност казахте на Сузи?
— Казах й, че липсват улики Гейбриъл Уайър да е извършил нещо нередно през въпросната нощ — и по-точно, нищо, което полицията би могла да докаже. Това поне ми бяха разяснили най-подробно. Вярно, Алиста е била в хотелския апартамент на Уайър. И именно от неговия балкон е паднала, а той е бил на трийсет и втория етаж. Но за да се стигне от „А“ до „Б“, от тези факти до подвеждането на знаменитост под отговорност, да не говорим за постигането на присъда… — И той сви рамене. — Имах грижи по другата си дъщеря. Нямах пари. Знаете ли колко трудно се гледа дете инвалид? И колко е скъпо? Ето, „Сноукап“ вече е верига от сладкарници, макар и скромна. Откъде, мислите, дойде началният капитал?
Майрън полагаше всички усилия да му влезе в положението, но гласът му прозвуча по-рязко, отколкото искаше.
— От убиеца на дъщеря ви ли?
— Виждам, че отказвате да ме разберете. Алиста вече не беше между живите. Умрелият си е умрял. Нищо повече не можех да направя за нея.
— Но пък можехте да направите нещо за Кимбърли.
— Да. Но не става дума за чиста пресметливост. Представете си, че не бях взел парите. Уайър пак щеше да е на свобода, а Кимбърли щеше да продължи да страда. По този начин поне успях да подсигуря Кимбърли.
— Без да искам да ви обиждам, доста пресметливо ми звучи.
— На страничен човек може и така да му се стори. Но аз съм баща. А бащата има всъщност една основна задача — да опази детето си. Нищо друго. И след като веднъж се бях провалил, като пуснах дъщеря си на концерт, а след това не проверих къде е… Каквото и да сторя, не мога да изкупя грешката си. — Млъкна и обърса една сълза. — Както и да е. Вас ви интересуваше какво е търсела тук Сузи. Искаше да знае дали смятам, че Алиста е била убита от Гейбриъл Уайър.
— А спомена ли защо й трябва да го знае? Все пак доста години изминаха оттогава.
— Не ми каза. — Карл пак примига и се загледа настрани.
— Моля?
— Нищо. Само я предупредих да не се забърква. Алиста се замеси с Гейбриъл Уайър — и знаете докъде стигна.
— Да не искате да кажете…
— Нищо не искам да казвам. По новините обявиха, че е поела свръхдоза хероин. Доста разстроена беше, като си тръгваше, така че всъщност не се изненадах особено.
Зад него една от приятелките на Лорен се разплака. Изглежда, не беше получила полагащата й се торбичка с лакомства за вкъщи. Карл Сноу чу суматохата. И бързо отиде при момиченцата — всичките нечии дъщери, на които предстоеше бързо да пораснат и да се влюбят в разни рок звезди. Засега обаче си бяха деца на детско парти и не искаха нищо друго, освен сладолед и торбичка с лакомства за вкъщи.
Глава 21
Уин знаеше много добре как да си уреди незабавно среща с Хърман Ейк.
Също като родоначалника Уиндзър Хорн Локуд и наследника му Уиндзър Хорн Локуд II, и Уиндзър Хорн Локуд III се беше родил, захапал сребърна чашка за начален голфов удар. Родът му бе сред основателите на клуба „Мериън“ в Ардмор, близо до Филаделфия. Уин членуваше и в „Пайн Вали“, редовно класиран на първо място сред игрищата за голф в света (независимо от това, че се намираше в съседство с долнопробен воден парк в южната част на Ню Джърси), а за случаите, в които му се приискваше да играе на великолепно игрище в близост до Ню Йорк, се бе записал и в „Риджуд“ — райска креатура с двайсет и седем дупки на архитекта А. У. Тилингаст, която не отстъпваше на нито един от прочутите голф паркове в света.