— Според подробните проучвания на Ма Гелан, Гейбриъл Уайър е имал една-единствена татуировка. Но отвътре на лявото бедро, а не на дясното. Онова, което ще ти кажа, може да ти прозвучи доста странно, но те моля да ме изслушаш.
— Слушам те.
— Татусът му бил с формата на сърце. И бил постоянен. Но върху този фон Гейбриъл Уайър изписвал временно нечие име.
— Нещо ти изгубих мисълта.
— Нали знаеш какъв красавец беше Гейбриъл Уайър?
— Знам.
— Беше рок звезда и абсолютен сладур, но имаше и един определен недостатък.
— А именно?
— Падаше си по малолетни момичета.
— Педофил, искаш да кажеш?
— О, не, не бих казала. Напротив, съвсем оформени цели преследваше. Но и прекалено млади — на по шестнайсет-седемнайсет.
Като Алиста Сноу, да речем. И като се замислиш, по онова време и Сузи Т. е била на същата възраст.
— Та колкото и привлекателна рок звезда да беше Гейбриъл Уайър, изглежда, му се е налагало да убеждава понякога момичето, че не му е безразлично.
— И къде е тук мястото на татуировката?
— Била е с формата на червено сърце.
— Е, и?
— Без нищо вътре. При което Гейбриъл Уайър вземал тънък маркер и изписвал името на момичето, което преследвал. А после му разправял, че си бил направил татуса специално за него.
— Уау!
— Да.
— Сатанински замисъл.
— Нямаш представа докъде може да стигне един мъж, когато преследва някое парче като нас — въздъхна Голямата Синди.
Майрън се опитваше да смели чутото.
— И как точно е ставал номерът?
— Зависи. Ако си е поставял за цел незабавно да изконсумира връзката, още същата вечер завеждал момичето в ателие за татуси и я оставял да го чака в приемната. Влизал и изписвал с маркера името й. Друг път го правел преди втората им среща.
— Сиреч „Страшно си падам по теб, та чак си татуирах името ти“, така ли?
— Точно така.
Майрън завъртя глава.
— Признай обаче, че донякъде е гениална идея — каза Голямата Синди.
— Или по-скоро извратена.
— Е, и такъв елемент присъства в известна степен — съгласи се Голямата Синди. — Гейбриъл Уайър можеше да притежава което момиче си пожелаеше — и от най-младите. При което и самата аз често съм се питала: защо си е правил целия този труд? Не е ли можел просто да продължи към следващото момиче?
— И?
— И сама си отговарям: подобно на много други мъже, и той е изпитвал нуждата момичето наистина да се влюби в него. Което ме навежда на извода, че си е останал недозрял — на онзи етап, на който момчето изпитва удоволствие, когато разбие момичешко сърце. С акъла на гимназист.
— Напълно възможно е.
— Просто една теория — заяви Голямата Синди.
— Която никак не е безинтересна, но не виждам връзката с другия татус — на бедрото на Сузи.
— Дизайнът му е като на оригинално произведение на изкуството — каза Голямата Синди. — Според теорията на Ма Гелан, Сузи и Гейбриъл са били любовници. Сузи си е направила татуировката, а Гейбриъл — за да я впечатли или да я забаламоса — си е направил и той.
— Което ще рече, че в неговия случай е била само временна, така ли?
— Никой не може да каже със сигурност, но ако се съди по миналото му, вероятността е много голяма.
Есперанца стоеше облегната в рамката на вратата.
— Някакви идеи? — попита я Майрън.
— Най-очебийните — отвърна Есперанца. — Сузи и Гейбриъл са били любовници. Някой качва постинг с татуировка, каквато и двамата са имали, и с мнение по въпроса за бащинството на детето.
— Кити вече призна, че тя го е направила — каза Майрън.
— Което май се връзва с останалото — рече Есперанца.
— В какъв смисъл?
Служебният телефон иззвъня. Голямата Синди се пренесе зад бюрото си и включи захаросания си тембър:
— „Ем Би Пред“.
Послуша за секунда, завъртя глава и посочи себе си, един вид: „Сама ще се оправя“.
Есперанца даде знак на Майрън да я последва в офиса й.
— Сдобих се с извлечението за разговорите на Сузи по мобифона й.
По телевизията получаването на такива извлечения изглежда или трудно, или, за целите на сюжета, отнема цели дни и седмици. А истината е, че става за минути. А в конкретния случай бе отнело още по-малко. Като много от другите клиенти на „МБ Пред“, и Сузи плащаше всичките си сметки чрез фирмата. А това означава, че в „МБ Пред“ имаха телефонния й номер, адреса, паролата и номера на социалната й осигуровка. Благодарение на този факт Есперанца можеше да види онлайн всички номера, с които беше разговаряла, така както ги виждаше и за собствения си телефон.