— Последно е търсила мобилния на Лекс, но той не е отговорил. Може по това време да е бил в самолета, с който се е върнал. Лекс обаче й се е обадил по-рано същия ден. Непосредствено след това — сутринта в деня на смъртта си — се е обадила и на някакъв нерегистриран предплатен номер. Според мен полицията ще заключи, че е звъняла на дилъра си да й достави дрога.
— Но истината е съвсем друга?
— Номерът е същият, който старият Кръш ти даде за Кити.
— Хайде стига бе!
— Така е — рече Есперанца. — И нищо чудно Сузи да се е добрала до дрогата именно чрез нея.
— Чрез Кити?
— Аха.
— Не мога да повярвам — завъртя глава Майрън.
— Кое те затруднява?
— Сузи. И ти я видя тук. Беше бременна. И щастлива.
Есперанца се облегна назад и го изгледа в продължение на няколко секунди.
— Помниш ли кога Сузи спечели откритото първенство на САЩ?
— Естествено. Но какво общо има това със случилото се?
— Тя бе престанала да взема дрога. Съсредоточила се беше изцяло върху тениса си и ей така, от раз, взе че победи в турнир от шлема. Не съм виждала през живота си по-амбициран човек. И досега помня победния й форхенд по диагонала, радостта, изписана на лицето й, как хвърли ракетата си във въздуха, обърна се и те посочи с пръст.
— Нас ни посочи — поправи я Майрън.
— Благодаря ти, че така благосклонно включваш и мен. Но факт е, че от нас двамата ти беше нейният агент и приятел, което обаче не бива да те заслепява. Помъчи се да се сетиш какво стана по-нататък.
Майрън се опита да си спомни.
— Вдигнахме голямо парти. Сузи донесе купата. Пихме от нея.
— А после?
Майрън кимна, тъй като усети накъде бие Есперанца.
— После се скапа напълно.
— И то яко.
Така че четири дни след най-голямата победа в кариерата й — и след участия в „Тудей“, в шоуто на Дейвид Летърман и куп други популярни предавания — Майрън бе заварил Сузи да плаче безутешно, все още в леглото в два следобед. Разправят, че най-лошото нещо било да ти се сбъдне мечта. Сузи бе разчитала трофеят от открития шампионат на САЩ моментално да й донесе щастие. Очаквала бе закуската й да има по-добър вкус на следващата сутрин, да почувства по друг начин милувките на слънцето по кожата си, а като се погледне в огледалото — да види насреща си по-привлекателна и по-умна жена, заслужаваща повече обич.
Разчитала бе победата да я преобрази.
— Тъкмо когато наистина й потръгна — подчерта Есперанца, — тя пак се закачи.
— И смяташ, че историята се е повторила, така ли?
Есперанца вдигна едната си длан, вдигна и другата и изобрази везна.
— Щастие, скапване. Щастие, скапване.
— А това, че е посетила Карл Сноу след толкова години? Нима е просто съвпадение?
— Не е. Но според мен той е пробудил куп чувства у нея. Което клони в полза на друсането, а не против него. Аз междувременно проверих адресите, които ми даде от джипиеса на Сузи. Първият, както и сам си го изчислил, е на сладкарницата на Карл Сноу. Останалите са лесни за обяснение, с изключение на втория, който ми е абсолютно тъмна Индия.
— Пресечката в Едисън, Ню Джърси ли? — И след малко: — Чакай. Ти нали спомена, че мобифонът с предплатена карта бил закупен от магазин на „Т-Мобайл“ в Едисън?
— Точно така. — Есперанца изкара някакво изображение на монитора. — Ето ти спътникова снимка от „Гугъл“.
Майрън я разгледа: супермаркет „Шоп Райт“, магазин за електроника „Бест Бай“, няколко други магазини, бензиностанция.
— Не виждам „Т-Мобайл“ обаче — каза Есперанца.
Но все пак си заслужава човек да отиде на място, помисли си Майрън.
Глава 23
Блутут системата в колата на Майрън се свърза с мобифона му. Първия половин час той прекара в разговори с клиенти. Все пак животът не свършва след смъртта, нали? Ако някога ти потрябва доказателство в този смисъл, просто се върни на работа.
Уин му се обади няколко минути преди да стигне целта на пътуването си.
— Въоръжен ли си? — попита го Уин.