— Предполагам, че си ядосал Хърман Ейк — рече Майрън.
— Успях.
— Което ще рече, че е свързан с Гейбриъл Уайър, така ли?
— Така излиза, ако не смятаме една подробност.
— А именно?
— Запознах го с теорията ни как той контролира Уайър с помощта на шантаж и комарджийските му дългове.
— Правилно.
— И няколко минути по-късно — обяви Уин — господин Ейк най-накрая си призна, че теорията ни е вярна.
— Което ще рече?
— Хърман Ейк ще те излъже и какво е обядвал — напомни му Уин.
— Тоест пропуснали сме нещо важно.
— Да. А ти междувременно не ходи никъде без оръжие.
— Ще си взема пистолет, като се прибера — каза Майрън.
— Не е необходимо да отлагаш дотогава. Под седалката ти има един, трийсет и осми калибър.
Страхотно. Майрън бръкна под седалката и напипа подутината.
— Друга някоя подробност да си пропуснал?
— Последната дупка я завърших с един удар по-малко от изискуемите. Което ще рече, че изкарах целия маршрут с две дупки под нормата.
— И чак сега ми го казваш!
— Скромността краси човека.
— Според мен — рече Майрън — назрява моментът за разговор очи в очи с Гейбриъл Уайър.
— А това няма да стане, без да щурмуваме замъка. Или поне имота му на остров Адиона — заключи Уин.
— Мислиш ли, че ще можем да преодолеем охраната му?
— Ще се направя, че не съм чул въпроса ти.
Когато Майрън стигна до нужната му пресечка в Едисън, паркира пред поредния крайпътен мол. Първо се убеди, че на тукашния му липсва сладкарница за сладолед — ако имаше, този път щеше да започне от нея — и че е от по-типичните американски молове, с електроника „Бест Бай“, канцеларски материали „Стейпълс“ и дизайнерски обувки, на площ горе-долу колкото малко европейско херцогство.
Какво всъщност търсеше тук?
Подреди в главата си събитията от вчерашния ден. Първо, Лекс Райдър се обажда на съпругата си Сузи. Разговорът им трае четирийсет и седем минути. Трийсет минути след края му Сузи се обажда на Китиния номер с предплатената карта. Разговорът е доста по-кратък — само четири минути. Окей. А после? После следва пролука от около четири часа, след която Сузи се захваща да разпитва Карл Сноу в сладоледаджийницата за смъртта на дъщеря му Алиста Сноу.
Така че задачата му е да запълни със съдържание въпросните четири часа.
Ако се съдеше по логиката на джипиеса, по някое време между четириминутния й разговор с Кити и посещението й при Карл Сноу, Сузи е дошла с колата до тази пряка в Едисън, Ню Джърси. Но не е вписала в джипиеса конкретен уличен адрес, както е постъпила по отношение на Карл Сноу. Просто е набрала имената на двете улици, които се пресичат тук. С мол на единия ъгъл. Бензиностанция на другия. Автосалон „Ауди“ на третия. И гора на четвъртия.
Добре де. Защо липсва конкретен адрес? Обстоятелство номер едно: Сузи идва тук веднага след разговора си с Кити. Като се има предвид дълготрайната им и сложна връзка, четири минути са прекалено, ама прекалено малко за такъв разговор. Вероятен извод: Сузи и Кити са разговаряли единствено за да си определят къде да се срещнат. Втори вероятен извод: договорили са се да се срещнат тук, на тази пряка.
Майрън огледа старателно мола, но не забеляза нито ресторант, нито кафе. И понеже му се стори крайно невероятно двете бивши звезди на тениса да са тръгнали да купуват обувки, канцеларски материали или електроника, реши да приключи с този първи ъгъл. Погледна по пътя наляво, после надясно. И току зад автосалона „Ауди“ видя красиво изписана със старовремски шрифт табела: МОБИЛНИ ИМОТИ ГЛЕНДЕЙЛ.
А след като пресече пътя, се убеди, че става дума за караванен парк. Но и караванните паркове се бяха научили от рекламаджиите по Мадисън авеню да внушават с изискана табела и думи от рода на „имоти“, че иде реч едва ли не за любима спирка при туристическа обиколка на елитните домове в Нюпорт, Роуд Айланд. Самите каравани бяха разположени сред мрежа от пътища с наименования от рода на „Градински кът“ и „Алея Стария дъб“, при все че наоколо нямаше и помен нито от градина, нито от дъб — пък бил той стар или млад.
Но и оттам, където беше застанал на шосето, виждаше наличието на няколко забити в земята табели „Продава се“. Пореден извод: тук живееха Кити и Мики. Вероятно Сузи не е знаела точния адрес. Или пък джипиесът не е разпознал „Градински кът“ и „Алея Стария дъб“, та се е наложило Кити да упъти Сузи към най-близката пряка.