— Майрън?
Глава 24
— За какво, по дяволите, ти е зареден пищов?
Кити рипна от леглото и открехна едно от спуснатите пердета.
— Как ме откри? — Очите й щяха да изскочат. — Божичко, дано не са те проследили!
— Какво? Никой не ме следи.
— Сигурен ли си? — Пълна паника. Притича до друг прозорец и пак надникна навън. — Как успя да ме намериш?
— Успокой се.
— Не мога да се успокоя. Къде е Мики?
— Видях го да отива на работа.
— Толкова рано? Колко е часът?
— Един следобед. — И Майрън реши да си спести заобикалките. — Вчера си се видяла със Сузи.
— Тя ли ти каза къде съм? А обеща да си мълчи!
— За кое?
— За всичко. Но най-вече за адреса ми. След като й обясних.
Придържай се към дирята, рече си Майрън.
— Какво си й обяснила?
— В каква опасност съм. Но на нея вече й беше ясно.
— Кити, обясни и на мен, ако обичаш. За каква опасност говориш?
— Не мога да повярвам, че Сузи ме е предала — завъртя глава тя.
— Изобщо не те е предала. Открих те по нейния джипиес и по разбивката на телефонните ти разговори.
— Какво? Как?
Той обаче нямаше намерение да забива по тази пътека.
— Откога спиш?
— Не знам. Снощи излязох.
— Къде ходи?
— Не ти влиза в работата.
— Да се надрусаш ли?
— Махай се!
Майрън отстъпи крачка назад и вдигна ръце да покаже, че не й мисли злото. Трябваше да престане с нападките си. Защо винаги прекаляваме, когато спорим с роднини?
— Разбра ли за Сузи?
— Тя всичко ми каза.
— Какво по-точно?
— Тайна е. Обещах й да си трая. И тя ми обеща.
— Кити, Сузи е мъртва.
За миг му се стори, че може и да не го е чула. Остана загледана в една точка, но погледът й едва сега се проясни. И тя взе да клати глава.
— От снощи — рече Майрън. — Свръхдоза наркотик.
— Не!
— Откъде според теб е намерила тя дрога, Кити?
— Не може да бъде. Та тя беше бременна.
— Ти ли я снабди?
— Аз? Божичко, за какъв човек ме имаш?
Мислено й отвърна: за човек, който държи пистолет до леглото си. И крие дрога в чантичката си. И се чука с непознати по клубовете за поредната си доза. На глас обаче каза:
— Тя е била тука вчера, така ли?
Кити мълчеше.
— Защо?
— Тя ме потърси — рече Кити.
— Откъде е намерила номера ти?
— Прати ми имейл до „Фейсбук“ акаунта ми. Както направи и ти. Писа ми, че било спешно. Че трябвало да ми съобщи нещо.
— И ти й прати номера си по имейл.
Кити кимна.
— След което Сузи ти се е обадила. А ти си й казала да дойде тук.
— Не тук. Не бях още сигурна. Не знаех дали мога да й се доверя. Страх ме беше.
На Майрън нещата започнаха да му се изясняват.
— Вместо да й дадеш адреса си, си й казала да те чака на ъгъла.
— Да. Да паркира пред „Стейпълс“. Та да мога да я наблюдавам. Да се убедя, че е сама и че никой не я следи.
— Кой според теб е можел да я следи?
Кити обаче категорично завъртя глава. Очевидно ужасът не й позволяваше да проговори. Ако не искаше да млъкне съвсем, не биваше да задълбава в тази насока. Поради което Майрън се върна на по-плодотворна пътека.
— После двете сте си поговорили значи.
— Да.
— И за какво?
— Казах ти вече: тайна е.
Майрън се приближи. И се опита да се престори, че не мрази от дъното на душата си тази жена. Положи нежно длан върху рамото й и привлече погледа й.
— А сега ме чуй, окей?
Очите на Кити бяха замъглени.
— Сузи е дошла тук при теб вчера — изрече натъртено Майрън, все едно говореше на бавно възприемащо дете от детска градина. — Оттук тя е отишла с колата си в Касълтън и се е срещнала с Карл Сноу. Знаеш ли кой е той?
Кити затвори очи и кимна.
— А оттам се е прибрала у дома си и е поела такова количество дрога, че да умре.
— Изключено е сама да го е направила — отвърна Кити. — Не би сторила подобно нещо на бебето си. Познавам я. Убили са я. Те са я убили.
— Кои са те?
И пак завъртане на главата в смисъл „Няма да кажа“.
— Кити, на всяка цена трябва да ми помогнеш да разбера какво е станало тук. За какво си приказвахте двете?