— Как ни намери? — повтори въпроса си Мики.
— Не се притеснявай. Исках да попитам майка ти за някои неща.
— Като например?
— Например къде е баща ти.
— Не му казвай! — изкрещя от банята Кити.
При което той се извърна пак към вратата.
— Мамо? Излез, чуваш ли?
Шумовете на паническо и — доколкото му бе известно на Майрън — безплодно ровене продължиха. Кити взе да ругае. Мики пак се обърна към чичо си.
— Махай се оттук!
— Няма.
— Какво?
— Ти си петнайсетгодишен хлапак. Аз съм възрастният. И ти казвам: „Няма да стане“.
И двамата вече чуваха как Кити ридае.
— Мики?
— Кажи, мамо.
— Как се прибрах снощи?
Мики хвърли гневен поглед на Майрън.
— Аз те докарах.
— Ти ли ме сложи да си легна?
Личеше си, че Мики не желае да води този разговор в присъствието на Майрън. И се опита да прошепне през вратата:
— Да.
Майрън само завъртя глава. Гласът на Кити вече стана трескав.
— Бъркал ли си в чантата ми?
Майрън пое въпроса върху себе си.
— Не, Кити. Аз бръкнах.
Мики се извърна и застана лице в лице срещу чичо си. Майрън бръкна в задния си джоб и извади хероина. Вратата на банята се отвори. Кити излезе гневна и му заповяда:
— Веднага ми го дай.
— В никакъв случай.
— Не знам за кой се мислиш, обаче…
— Писна ми вече — рече Майрън. — Ти си наркоманка. Той е дете. И двамата идвате с мен.
— Не можеш да ни заповядваш — запъна се Мики.
— Мога и ти заповядвам, Мики. Аз съм ти чичо. Колкото и да не ти е приятно, няма да те оставя тук с тая майка наркоманка, готова да се друса пред очите на сина си.
Мики застана между майка си и Майрън.
— Нищо ни няма.
— Напротив, съвсем сте зле. Няма спор, че работиш незаконно, под чуждо име. Прибираш я от баровете или тя се довлича до вкъщи и ти я слагаш да си легне. Поддържаш този дом обитаем. Зареждаш хладилника, а тя само лежи и се инжектира.
— Не можеш да го докажеш.
— Мога, но това няма значение. Ето какво ще стане от тук нататък и хич не ми пука дали ти харесва, или не. Теб, Кити, те вкарвам в клиника за лечение. Мястото е добро. Не знам дали ще могат да ти помогнат — и дали изобщо някой може да ти помогне — но си заслужава да опитам. А ти, Мики, идваш с мен.
— Имаш много здраве.
— Идваш, идваш. Ако не искаш да си с мен, ще живееш в Ливингстън с баба си и дядо си. Майка ти ще се оправи. Ще се свържем и с баща ти да знае какво става.
Мики не отместваше тялото си, застанало като щит пред майка му.
— Не можеш да ни отведеш насила.
— Мога, и още как.
— Да не си мислиш, че ме е страх от теб? Ако не се беше намесил дядо…
— Този път няма да ми скочиш в тъмнината.
— Ама пак мога да те надвия — опита се да се захили Мики.
— Няма да стане, Мики. Силен си, смел си, но нямаш никакъв шанс. Но и това е без значение. Или ще изпълняваш каквото ти казвам, или ще викна полицията. Поне на един параграф мога да се позова: майка ти поставя в опасност здравето на малолетен. И в затвора могат да я вкарат за такова нещо.
— Не! — викна Кити.
— Не си мисли, че ви давам право на избор. Къде е Брад?
Кити излезе иззад сина си. Опита се да се изпъне и Майрън за миг видя едновремешната спортистка.
— Мамо? — рече Мики.
— Той е прав — отвърна Кити.
— Не…
— Нуждаем се от помощ. И от закрила.
— И сами ще се оправим — каза Мики.
Тя обхвана лицето на сина си с длани.
— Всичко ще е наред — рече му. — Той е прав. Ще ми окажат необходимата помощ. И ти ще си на сигурно място.
— На сигурно място от какво? — попита за пореден път Майрън. — Ама на мен наистина взе вече да ми писва. Искам да знам къде е брат ми.
— И ние искаме същото — каза Кити.
И пак Мики:
— Мамо?
— Какви ги приказвате? — приближи се с една крачка Майрън.
— Брад изчезна преди три месеца — отговори Кити. — Точно заради това бягаме. Нито един от нас не е в безопасност.
Глава 25
Докато стягаха малкото си багаж, Майрън се обади на Есперанца да уреди престоя на Кити в рехабилитационния институт „Кодингтън“. След това се обади на баща си.