— Ще може ли Мики да отседне при вас в къщата за известно време?
— Разбира се — рече бащата. — Какво става?
— Сума ти работи.
Баща му го изслуша, без да го прекъсва. Майрън му обясни за привързаността на Кити към дрогата, как живее сама с Мики и как Брад е в неизвестност. Когато свърши, баща му каза:
— Не е в стила на брат ти да зареже така семейството си.
Същото, което си беше помислил и Майрън.
— Знам.
— А това ще рече, че е закъсал — продължи баща му. — Знам, че двамата сте скарани, но…
Не довърши мисълта си. Такъв си му беше стилът. Когато Майрън беше млад, баща му успяваше някак си да го подтиква, без да му оказва сериозен натиск. И му даваше да разбере, че се гордее с постиженията му, без да ги изисква на всяка цена. Така че и сега бащата не формулира желанието си. Но не му се и налагаше.
— Ще го намеря — обеща му Майрън.
Майрън използва пътуването с колата, за да ги разпита за подробности.
Кити седеше отпред до него. Мики седеше отзад и не им обръщаше внимание. Зяпаше през прозореца, втикнал слушалките на айпода в ушите си, вживял се напълно в ролята на нацупения тийнейджър, какъвто всъщност си е, рече си Майрън.
И докато стигнат до рехабилитационния институт „Кодингтън“, успя да научи следното: преди осем месеца, както личеше и от печатите в паспортите им, Брад, Кити и Мики Болитар се преместили в Лос Анджелис. Преди три месеца Брад заминал (по думите на Кити) на „спешна тайна мисия“ в Перу, като им заръчал нищо никому да не казват.
— Какво означава това?
Кити се престори, че не знае.
— Просто пожела да не се тревожим за него и да не съобщаваме никому. И заръча освен това да се пазим.
— От какво?
Кити само сви рамене.
— Нещо да допълниш, Мики?
Младежът изобщо не помръдна. Майрън повтори въпроса си на висок глас, да надвика звука в слушалките. Мики или не го чу, или се престори, че не го чува. Наложи му се да отправи и следващия си въпрос към Кити.
— Аз защо бях останал с впечатлението, че двамата работите за някаква благотворителна група.
— Така беше.
— А после?
Отново повдигане на рамене. Майрън зададе още някой и друг въпрос, но не научи кой знае колко. Минали няколко седмици без никаква вест от Брад. По някое време на Кити й се сторило, че ги следят. Телефонът звънял, а щом се обадели, от отсрещната страна изключвали. Една нощ някой й скочил на паркинга на един мол, но успяла да избяга. Тогава решила да се преместят с Мики и да не съобщават никому адреса си.
— И защо досега не ми каза всичко това? — попита Майрън.
Кити така го изгледа, сякаш й беше направил възмутително предложение.
— На теб ли? Ти майтапиш ли се, или какво?
Тъкмо сега не му беше до разпалване на старата вражда.
— На друг тогава — рече. — Брад го няма от три месеца. Докога смяташе да изчакваш?
— Нали ти казах? Брад заръча изрично никому нищо да не казваме. Щяло да постави и трима ни в опасност.
И все пак Майрън не се чувстваше убеден. Нещо не му се връзваше. Но щом настоя, Кити млъкна и се разрева. Едва след като се увери, че Мики не я чува (а Майрън беше сигурен, че той ги слуша), взе да го моли да й върне хероина „да се бодна за последно, много те моля“, по логиката, че след като, така или иначе, отива да се лекува, какво толкова?
Табелата на института бе малка и на нея пишеше РЕХАБИЛИТАЦИОНЕН ИНСТИТУТ „КОДИНГТЪН“. Майрън подкара по широката алея след портала. Отвън заведението приличаше на облицован с винил псевдовикториански семеен пансион. Но вътре, поне в приемната, обстановката предлагаше любопитна смесица от хотелски лукс и затвор. От вградените високоговорители струеше тиха класическа музика. От тавана висеше полилей. Но натруфените сводести прозорци бяха запречени с решетки.
На гърдите на рецепционистката имаше табелчица с името й — КРИСТИН ШИПИ, макар на Майрън да му беше пределно ясно, че далеч не е проста рецепционистка, а самата създателка на института „Кодингтън“. Тя ги поздрави иззад нещо, което приличаше на куршумоустойчиво стъкло, макар „поздрави“ да беше малко пресилено. Изражението на Кристин наподобяваше знак „Стоп“. Очилата й за четене висяха на верижка. Тя ги огледа, очевидно не хареса онова, което видя, и въздъхна. И им подпъхна формулярите през една от онези пролуки, каквито има монтирани в банките.