— Ти какво? На настойник ли ще ми се правиш?
След известно време все пак изпълни желанието на чичо си. Но се извърна към стъклото и предложи тила си на Майрън. До дома му в Ливингстън оставаха само десетина минути. Майрън искаше да му зададе още въпроси, да го провокира да се разприказва, но на младежа май доста вече му се беше събрало през този ден.
Все още загледан през страничното стъкло, Мики каза:
— Да не си посмял да я съдиш.
— Нищо друго не целя, освен да й помогна — кротко отвърна Майрън, макар че стисна по-силно волана.
— Тя отскоро е в това състояние.
У Майрън възникнаха хиляда допълнителни въпроса, но реши да не притиска племенника си. Когато Мики проговори отново, тонът му пак бе оправдателен:
— Тя е една чудесна майка.
— Абсолютно съм убеден в това.
— Не с този снизходителен тон, ако обичаш.
Имаше право, наистина.
— И какво стана?
— В какъв смисъл?
— Каза, че отскоро била в това състояние. На наркоманка ли имаш предвид?
— Нямаш право да я наричаш така.
— Добре, ти ми кажи как да я наричам.
Мълчание.
— Пак те питам: какво значи „отскоро е в това състояние“? Какво стана? — повтори Майрън.
— Как така „какво стана“? — Извърна глава и се втренчи през предното стъкло. — Стана онова с баща ми. За което тя няма капка вина.
— Аз никого не виня.
— Знаеш ли колко щастлива беше дотогава? Нямаш представа. Все се смееше. След това татко замина и… — Млъкна внезапно, примига, преглътна. — И тя напълно се скапа. Не мога да ти опиша колко държаха един на друг. Ти и баба и дядо ги смяташ за чудесна двойка, но те са живели сред приятели, в някаква общност, имали са и роднини. А мама и татко вечно са били само двамата.
— Имали са теб.
— Нали ти казах да не ми говориш с тоя покровителствен тон.
— Извинявай.
— Не схващаш какво искам да ти кажа, понеже не си ги виждал заедно. Човек като е толкова силно влюбен… — Мики млъкна, несигурен как да продължи. — Има двойки, които просто не са способни да живеят разделени. Понеже са като една цялостна личност. Махнеш ли единия… — Но не довърши мисълта си.
— И тя кога започна пак да взема дрога?
— Преди няколко месеца.
— След като баща ти изчезна ли?
— Да. Дотогава беше чиста, поне откакто съм се родил. И преди да си си отворил устата, ще ти кажа: да, знам, че преди това е вземала дрога.
— Откъде знаеш?
— Много работи знам аз — пусна коварна, но тънка усмивка Мики. — И за теб знам какво си направил. Как си се опитал да разбиеш брака им. Как си казал на баща ми, че майка ми била бременна от друг. Че спяла с който й паднело. Че не трябвало да си прекъсва следването заради нея.
— Откъде знаеш всичко това?
— От мама.
— Тя ти е казала всички тези работи?
— Никога не ме е лъгала — кимна Мики.
Уау!
— И какво друго ти каза?
— Не се надявай да ти направя преглед на изминалите петнайсет години — скръсти ръце Мики.
— А това, че съм я бил свалял, каза ли ти?
— Не. Отвратително. Наистина ли си я свалял?
— Не. Но това е казала на баща ти, за да вбие клин помежду ни.
— Ужас! Адски гадно.
— А баща ти? Той какво ти каза?
— Че ти си ги отблъснал.
— Не го желаех.
— Какво като не си го желаел? Факт е, че ти си ги прогонил. — И Мики въздъхна шумно. — Ти си ги отблъснал, затова сега сме на това положение.
— Тоест?
— Ти как мислиш?
Под „това положение“, изглежда, имаше предвид изчезването на баща му. Наркоманията на майка му. Някогашното упорство на Майрън, който, ако е бил по-отстъпчив, може би сега всичко щеше да е другояче.
— Тя е добра майка — повтори Мики. — Най-добрата.
Мда. Наркоманка, но иначе достойна за „Майка на годината“. Както и баща му беше отбелязал само преди дни, децата си имат начин да блокират лошото. За жалост обаче в случая това блокиране граничеше със самозаблудата. Но пък и как се оценява стойността на един родител? Ако се съдеше по крайния резултат, Кити се бе представила чудесно: прекрасен син — смел, силен, умен, готов да се бори за щастието на своето семейство.
В този смисъл, колкото и луда, лъжлива и прочее наркоманка да беше Кити, трябваше да й се признае, че поне едно нещо бе свършила като хората.