След още една минута мълчание Майрън реши да възобнови разговора с небрежното подмятане:
— Чувам, че си страшно добър на баскет.
Страшно добър на баскет? Ама че еврейски лаф.
— Майрън?
— Слушам.
— Не забравяй, че не сме седнали да укрепваме роднинската ни връзка.
И Мики напъха наново слушалките в ушите си и наду звука до несъмнено нездравословно ниво, при което пак впери поглед през страничното стъкло.
Изминаха в пълно мълчание останалия път. Като стигнаха пред старата къща в Ливингстън, Мики изключи айпода си и впери поглед навън.
— Виждаш ли оня прозорец, с лепенката? — попита Майрън.
Мики погледна натам, но нищо не каза.
— Това беше стаята ни с баща ти, като бяхме малки. Играехме на нърфбаскетбол, разменяхме си картички с бейзболисти и си измислихме наш си вид хокей с топка за тенис и вратата на килера.
Мики изчака секунда, преди да се извърне към чичо си.
— А вие двамата сте били в ролята на топките.
Остроумниците край нямат.
Но въпреки ужасите от последните двайсет и четири часа — или може би именно заради тях — Майрън не успя да сдържи смеха си. Мики слезе и тръгна по същата алея, на която предната вечер беше скочил на Майрън. Самият Майрън тръгна подире му и за момент се изкуши да се гмурне на шега в глезените му и да го събори. Странно какви мисли спохождат човека в най-неочаквани моменти.
Майка му ги чакаше на вратата. Първо прегърна Мики, така както само тя можеше. Понеже когато мама прегръщаше, влагаше цялата си душа и сърце. Мики затвори очи и се отпусна в обятията й. Майрън очакваше да види и някоя сълза, но явно малкият не беше по тази част. Тя най-сетне го пусна и се метна да прегръща сина си. Накрая отстъпи назад, препречи пътя им и ги изгледа строго.
— Какво става между вас двамата? — попита.
— Как какво става? — отвърна Майрън.
— Я не ме баламосвай с глупави въпроси. Баща ти току-що ми каза, че Мики щял да живее известно време тук. И нищо повече. Не ме разбирай погрешно, Мики. Страшно се радвам, че ще ни гостуваш. Отдавна трябваше да го направиш, ама тия глупави пътувания по чужбина… Мястото ти е тук. С нас. Ние сме семейството ти.
Мики мълчеше.
— Къде е татко? — попита Майрън.
— Долу в мазето. Подготвя старата ти стая за Мики. Та кажи ми, какво става?
— Дай да викнем и татко, че да го обсъдим заедно, а?
— Нямам нищо против — размаха му пръст тя по… майчински, да речем. — Но без увъртания.
Увъртания ли?
— Ал? Децата дойдоха.
Влязоха и майката затвори подире им.
— Ал?
Никакъв отговор.
Спогледаха се. Майрън се насочи към мазето. Вратата към някогашната му стая — предназначена сега за Мики — зееше отворена.
— Татко? — провикна се Майрън.
И пак никакъв отговор.
Майрън погледна майка си — изглеждаше озадачена. А в гърдите му се прокрадна паника. Отблъсна я и се втурна надолу по стълбите, следван по петите от Мики.
На последното стъпало Майрън се закова на място, та Мики се блъсна в гърба му и леко го изтласка напред. Майрън се втренчи пред себе си и усети как целият му свят рухва.
Глава 26
Когато Майрън беше на десет, а Брад на пет, баща им ги заведе на бейзболен мач на „Ню Йорк Янкис“ срещу „Бостън Ред Сокс“. Повечето момчета пазят подобен спомен от първия си мач между професионални бейзболни отбори с баща им, в прекрасен юлски ден; мига, в който онемяваш, като излезеш от тунела и пред очите ти се разкрива невиждана дотогава гледка: тревата на огромния стадион с вид на току-що боядисана, слънцето пече така, както през първия ден от Сътворението на Земята, а героите ти загряват по екипи с лекотата на истински надарените.
На този мач обаче му бе писано да е различен.
Бащата поначало бе купил билети на най-горния балкон, „при ангелите“, но в последната минута негов делови партньор му беше отстъпил билети само на три реда зад скамейката с играчите на „Ред Сокс“. А по някаква странна причина — и за ужас на всички останали от семейството — Брад беше фен тъкмо на „Ред Сокс“. Причината всъщност бе съвсем банална. На първата бейзболна картичка, с която се бе сдобил като малък, бе изобразен Карл Ястремски — по прякор „Яз“. Това не всекиму би направило впечатление, но Брад бе от ония деца, които остават предани до смърт на първите си герои.