В мига, в който чу от баба си, че дядо му още от предната вечер започнал да се задъхва, Мики все едно го халосаха с юмрук в корема. Майрън се опита да му вдъхне кураж с погледа си, но малкият се извърна рязко и побягна по коридора.
Майрън понечи да хукне след него, но в този момент се появи лекарят — МАРК К. ЕЛИС, пишеше на табелчицата му — по син операционен екип, привързан с розов ширит. Хирургическата маска се бе смачкала под брадичката му. Очите му бяха уморени и зачервени, лицето му — небръснато от два дни. Цялото му тяло излъчваше преумора. Да не говорим, че бе на годините на Майрън — прекалено млад, за да е първокласен кардиолог. А Майрън се беше обадил на Уин да намери най-добрия и да го довлече тук с опрян в челото пистолет, ако се налага.
— Баща ви е прекарал сериозен инфаркт на миокарда — каза доктор Елис.
Сърдечен удар. Майрън усети как краката му се подкосиха. Майка му изстена тихо. Мики се върна и се присъедини към групата им.
— Вече е на самостоятелно дишане, но още не е стабилизиран. Налице е сериозен блокаж. Скоро ще имам и допълнителни сведения.
— Докторе? — възпря го Майрън, когато онзи понечи да си ходи.
— Да?
— Мисля, че знам по какъв начин баща ми е претоварил сърцето си.
„Мисля, че знам“ — не „мисля“, и не „знам“ — с други думи, приказки на уплашено дете.
— Снощи… — Майрън не се сещаше как точно да опише случилото се. — Двамата с племенника ми се посборичкахме. — И разказа как баща му изскочил навън да ги разтърве. Усети как, докато говореше, очите му се насълзиха. И как го обзе чувството за вина и — точно както когато беше на десет — чувството за срам. С ъгълчето на окото мярна майка си. Никога друг път не го бе приковавала така с поглед.
Елис го изслуша, кимна и каза „Благодаря за информацията“, след което се отдалечи по коридора.
Майка му гледаше невярващо. По някое време премести острия си като лазер поглед върху Мики, преди да го върне на Майрън.
— Вие двамата сте се били?
Майрън за една бройка да посочи Мики с пръст и да викне „Той пръв започна!“, но се усети и само сведе глава в знак на потвърждение. Мики отказваше да наведе очи — хлапето в ролята на стоик — но лицето му побеля. Майката не откъсваше очи от Майрън.
— Нищо не разбирам. Как така си позволил на баща ти да се намеси в боя ви?
— Аз съм виновен — рече Мики.
Елън се извърна и изгледа внука си. На Майрън му се щеше да каже нещо в защита на малкия, но в същото време не желаеше да лъже.
— Неговото беше реакция на предишна моя постъпка, така че и аз съм виновен.
И двамата зачакаха да чуят присъдата й. Но тя нищо не каза, което беше далеч по-страшно. Само се извърна и седна пак на стола си. Вдигна треперещата си ръка — от Паркинсона ли или от тревога? — към лицето и положи всички усилия да не се разплаче. Майрън направи крачка към нея, но се спря. Не му е сега времето. В съзнанието му се появи за кой ли път онази въображаема сценка, в която майка му и баща му, заедно с бебето, се изправят за пръв път пред къщата в Ливингстън и започват оттам пътешествието на семейство Ел-Ал. И неизбежно си помисли дали в момента не е свидетел на заключителната глава.
Мики се премести на отсрещната страна на чакалнята и седна пред монтирания на стената телевизор. Майрън закрачи напред-назад. Стана му адски студено. Затвори очи и взе да се пазари с каквито има там всевишни сили — какво ще направи и какво ще им даде, ако осигурят оцеляването на баща му. След двайсет минути се появиха Уин, Есперанца и Голямата Синди. Уин уведоми Майрън, че доктор Марк Елис наистина е светило в медицинските среди, но че за всеки случай до няколко минути ще се появи и личният приятел на Уин — легендарният кардиолог Денис Калахан от болницата „Ню Йорк — Презвитериан“. Преместиха се вкупом в частна чакалня, с изключение на Мики, който не желаеше да контактува с нито един от тях. Голямата Синди взе ръката на майката и театрално се разрида, което май поуспокои донякъде възрастната жена.
Часовете се влачеха мъчително. Обмисляш всички възможни варианти. Приемаш, отхвърляш, стягаш се, плачеш. Емоционалната изстисквачка те е награбила безмилостно. На няколко пъти намина медицинска сестра да им съобщи, че няма промяна.
От изтощение всички мълчаха. Майрън се разхождаше по коридорите, когато Мики се втурна към него.
— Какво е станало?
— Сузи Т. била мъртва!