„Титърбъро“ беше летище за частни самолети в северната част на Ню Джърси.
— Окей. Идвам.
Майрън прекрати разговора и пак впери очи в компютъра. Какво да прави, след като от интернет историята не бе научил нищо ново?
Да пробвам с други програми, рече си. И взе да ги стартира една по една. Календарът и адрес букът бяха празни — никой не ги беше ползвал. На „Пауър пойнт“ имаше няколко училищни презентации от Мики. Най-новата бе за историята на маите. Надписите под целия снимков материал бяха на испански. Впечатляващо, но не и информативно. Опита с „Уърд“. И отново куп училищни файлове. И тъкмо когато бе готов да се откаже, зърна файл, озаглавен „Оставка“. Кликна върху иконката и зачете:
До приют „Абеона“
Скъпи Хуан,
С болка на сърце подавам оставката си във вашата прекрасна организация. Кити и аз ще си останем ваши верни поддръжници. Вярваме в каузата и много сили й отдадохме. Бих казал дори, че се обогатихме далеч повече в сравнение с младите хора, на които помагахме. Ти ще ме разбереш. Вечно ще сме ти благодарни.
Дойде време обаче скитащото семейство Болитар да се установи на едно място. Успях да си намеря работа в Лос Анджелис. И двамата с Кити обичаме номадския начин на живот, но отдавна не ни се е случвало да заседнем някъде достатъчно дълго, че да пуснем корени. А според мен синът ни Мики вече има нужда от такива. Никога не ни е молил да живеем тъкмо по този начин. Откакто се помни, все пътува, сприятелява се, после губи приятели и всъщност няма място, което да нарече свой „дом“. Вече се нуждае от нормален ритъм и от възможност да се отдаде на любимите си занимания, най-вече баскетбола. Така че след дълги обсъждания с Кити решихме да уседнем някъде за последните му три класа в гимназията, след което се надяваме да го приемат да следва.
А след това кой знае какво ни чака? Никога не съм предполагал, че така ще мине животът ми. Баща ми вечно цитираше еврейската поговорка „Човек планира, Бог се смее“. Та нищо чудно някой ден двамата с Кити да се върнем. Давам си сметка, че никой всъщност не напуска окончателно приюта „Абеона“. Знам, че молбата ми ще те изненада. Но се надявам да ме разбереш. Междувременно ще направим всичко по силите ни преходът да е гладък.
Твой събрат,
Приют „Абеона“. А постингът „Не негово“ на Кити бе качен от профил с името „Abeona S“. Майрън потърси в „Гугъл“ „Abeona Shelter“. Нищо. Хммм. Опита само с „Абеона“ и установи, че това е името на малко известна римска богиня, която закриляла децата при първото им самостоятелно напускане на домашното огнище. Не беше особено сигурен какво точно означава това. Но от всичко дотук излизаше, че брат му Брад открай време е работел за благотворителни организации. Дали пък и „Абеона Шелтър“ не е една от тях?
Обади се веднага на Есперанца. Даде й адреса на Хуан и името на приюта.
— Обади му се. Може случайно да знае нещо.
— Окей. Майрън?
— Да.
— Наистина страшно обичам баща ти.
— Знам — засмя се той.
Тишина.
След която Есперанца каза:
— Нали си чул израза, че за лошата вест няма подходящ момент?
Ооо.
— Казвай.
— Двоумя се по един въпрос. Дали да изчакам нещата да се пооправят, преди да ти го съобщя. Или да го тръшна отгоре на целия куп с надеждата да не му обърнеш достатъчно внимание.
— Хвърли го върху купа.
— С Томас се развеждаме.
— По дяволите! — Сети се за снимките в кабинета й — щастливите семейни фотографии с Есперанца, Томас и малкия Хектор. И сърцето му отново се сви. — Адски съжалявам.
— Надявам се всичко да мине мирно и тихо — продължи Есперанца. — Но се съмнявам. Заради гнусното ми минало и сегашното ми работно време Томас твърди, че не съм била годна за майка. И иска пълно попечителство върху Хектор.
— Няма да му го присъдят — рече Майрън.
— Де да зависеше от теб… — Есперанца издаде някакъв звук, който можеше да мине и за смях. — Но много ми е приятно, като те чувам да се изказваш толкова категорично.
При което Майрън си спомни скорошния си разговор със Сузи:
„Имам някакво предчувствие. Че пак ще се закача.“
„В никакъв случай!“
„Точно това става, Майрън.“
„Не и този път. Агентът ти няма да го позволи.“
Нямало да й позволи да се закачи. Но ето че Сузи вече не беше сред живите.
Той нямало да й позволи. Майрън Болитар — голям мъж с големи, категорични изказвания.