Но преди да успее да се отрече от думите си, Есперанца каза:
— Започвам да работя по въпроса. — И затвори.
Той остана загледан в телефона още една-две секунди. Недоспиването заплашваше да го повали. Главата му бучеше до такава степен, че се запита дали пък сред лекарствата на Кити няма да намери някоя таблетка „Тайленол“. И тъкмо се накани да стане и да потърси, когато нещо привлече вниманието му.
Сред купчината книжа и снимки на края на дивана. Най-отдолу, вдясно. Едно едва показващо се ъгълче. Тъмносиньо. Присви очи, протегна се и го издърпа.
Паспорт.
Предишния ден в чантичката на Кити бе попаднал на нейния паспорт и онзи на Мики. Последното известно местонахождение на Брад беше в Перу, така че паспортът му следваше да си е у него, ако вярваше на Кити. Откъдето неминуемо следваше въпросът: ами този паспорт чий е тогава?
Отвори на страницата, откъдето в очите го гледаше снимката на собствения му брат. И отново се почувства изгубен; към болката в главата му се добави световъртеж.
И тъкмо когато се чудеше какво да предприеме по-нататък, дочу шепот.
Понякога е полезно нервите ти да са изопнати до краен предел. Настоящият момент беше точно такъв. Та вместо да изчака или да се запита откъде идва шепотът, Майрън просто реагира. Скочи и събори книжата и снимките на пода. И още преди да чуе как някой разбива вратата на караваната, вече се беше изтъркалял зад дивана.
В стаята нахлуха двамина с пистолети.
И двамата младоци, и двамата бледи и кльощави, и двамата под влияние на нещо — типични представители на така наречения хероинов шик. Огромната сложна татуировка на онзи отдясно се подаваше изпод отвора на тишъртката му и пълзеше като пламък по шията му. Другият имаше островърха брадичка като на печен престъпник.
Този с брадичката каза:
— Абе да му го начукам, нали го видяхме, че влезе.
— Трябва да е в съседната стая. Ще те прикривам.
Все още на пода зад дивана, Майрън мислено благодари на Уин, че го бе въоръжил. Не разполагаше с кой знае колко време. Караваната не бе от големите. Само след секунди щяха да го открият. Мина му мисълта да скочи и да изреве: „Стой! Не мърдай!“. Но и двамата имаха оръжие и нямаше гаранция как точно ще реагират. Нямаха вид на сигурни в себе си хора, така че беше много вероятно да се паникьосат и да открият огън.
Не. По-добре да ги обърка. Да ги накара да се разделят.
И Майрън се подготви. Надяваше се да е взел най-правилното, най-разумното решение, а не най-емоционалното, подкладено от желанието му да се нахвърли и да ги насмете само защото баща му умира, а брат му… И като се сети за паспорта на Брад, си даде сметка, че няма никаква представа къде всъщност може да е брат му, какво прави, каква опасност го грози.
Изчисти мозъка си. Действай рационално.
Брадичката направи две крачки към вратата на спалнята. Все още снишен, Майрън се отмести към края на дивана. Изчака още миг, прицели се в коляното на Брадичката и без предупреждение дръпна спусъка.
Коляното експлодира.
Брадичката извика и се свлече на пода. Пистолетът му отхвърча към другия край на стаята. Майрън обаче не му обърна капка внимание. Присви се и зачака реакцията на Татуировката. Почнеше ли да стреля, Майрън го беше вече взел на мушка. Но Татуировката не гръмна, а също изкрещя и, както Майрън се беше надявал, хукна навън.
Майрън се задейства. Изскочи иззад дивана. Пред него Брадичката се търкаляше в агония. Майрън се наведе, повдигна лицето му и принуди оня да го погледне. След което навря дулото право в лицето му.
— Млъкни или ще те пречукам.
Писъкът на Брадичката премина в животински стон.
Майрън бързо прибра пистолета му и се лепна на прозореца. Татуировката вече се мяташе в колата си. Нюйоркски номер, отбеляза Майрън. Набързо набра комбинацията от букви и цифри на блекбърито си и я изпрати на Есперанца. Времето почти изтичаше. Върна се при Брадичката.
— За кого работите?
Онзи обаче приплака с едва ли не детско гласче:
— Ти ме простреля!
— Знам. Питам те за кого работите!
— Върви на майната си.
Майрън приклекна и опря дулото в другото му коляно.
— Не разполагам с никакво време.
— Недей — повиши онзи глас с няколко октави. — Не знам.
— Ти как се казваш?
— Какво?
— Как се казваш? Няма значение. Ще ти викам „Брадичката“. Та виж сега какво, Брадичке. Първо ще ти прострелям и другата капачка, преди да се прехвърля на лактите.