Мейлман се поколеба. Роджърс премести пистолета и вместо към ръката на терориста, го насочи към челото на служителя от охраната на ООН.
— Казах ви вече, лейтенанте, излезте!
Свъсен, той заотстъпва назад и излезе от залата на Съвета за сигурност.
Роджърс приклекна, остави пистолета на пода и вдигна високо ръце. Тръгна към стълбището в южния край на помещението и се заизкачва бързо нагоре. Терористът надали щеше да си прави труда да стреля по него. Докато Чатерджи не влезеше, Роджърс му беше единствената връзка със света.
Генералът продължи нагоре по стълбището. Вече почти се бе изравнил с четвъртия ред от горе надолу, където терористът се криеше. Роджърс гледаше Харли, която беше с гръб към него. Тъничкото момиче не можеше да се помръдне, онзи продължаваше да го държи за косата. Харли не плачеше, но генералът не се изненада. Беше разговарял с не един и двама военнопленници и знаеше, че болката поглъща цялото ти внимание. Често пъти си е истинска благословия, защото отклонява мислите ти от опасността или от наглед безнадеждното положение, в което си се озовал.
Идеше му да каже нещо, с което да насърчи момичето. Същевременно не смееше да пророни и дума, да не би да ядоса терориста, насочил дулото на пистолета към тила на Харли.
Роджърс заотстъпва назад към вратата. Това му даде последна възможност да погледне към северната част на залата. Оттук не видя Брет Огъст. Полковникът вероятно бе допълзял до седалките или след раняването бе изгубил толкова много кръв, че беше издъхнал.
Генералът се надяваше това да не се е случило. И бездруго му беше много тежко.
Излезе в коридора. Чатерджи стоеше отпред. Плъзна поглед по Роджърс, хвана се за главата и понечи да влезе в заседателната зала.
Роджърс й препречи пътя, като разпери ръце.
— Знаете ли за отровния газ? — попита я.
— Лейтенантът ми каза — отвърна индийката.
Генералът се приближи още малко към нея.
— А каза ли ви, че един от моите хора още е вътре? — прошепна той.
Чатерджи беше изненадана.
— Терористът смята, че полковник Огъст е мъртъв — допълни Роджърс. — Ако на Огъст му се отвори случай да стреля, той ще го направи. Казвам ви го, за да не се стъписате и да не го издадете.
Жената се свъси като буреносен облак.
Роджърс отпусна ръце и Чатерджи мина покрай него. Влезе в заседателната зала на Съвета за сигурност и затвори след себе си вратата; на Роджърс му идеше да хукне подир жената и да я издърпа навън. Имаше лошото предчувствие, че въпреки случилото се, тя все още вярва в неписаната политика на Организацията на обединените нации. Политика, отстоявана от ООН години наред, макар и да влизаше в разрез със здравия разум и с най-обикновения морал.
Политика, градяща се на представата, че терористите имат права.
53.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Неделя, 00:21 ч.
Мала Чатерджи влезе със свито сърце в заседателната зала на Съвета за сигурност. Цялото й същество се съпротивляваше.
Похитителят беше залегнал на пода. Чатерджи видя главата на заложницата, видя и пистолета, опрян в тила й. Домъчня й много за детето. Колко отвратителен беше тероризмът! Генералният секретар бе готова на всичко, само и само да спаси момичето.
Но се притесняваше, че може да има още убийства — сигурно бе възможно да убедят и по друг начин терориста да пусне заложницата. Ако и Чатерджи станеше като тези хора, ако убиваше най-безсъвестно, в разрез със закона, животът й щеше да се обезсмисли напълно. Тя дори не знаеше дали този мъж е убивал някого, дали изобщо е в състояние да го направи.
Заслиза по стълбите към реда.
— Искали сте да разговаряте с мен — подхвана тя.
— Не, исках да дойдете тук — тросна се Даунър. — Не ми е до празни приказки. Трябва да се измъкна оттук. Искам и да получа онова, за което съм дошъл.
— Имам желание да ви помогна — увери го Чатерджи. Спря в долния край на пътеката между редовете. — Пуснете момичето.
— Казах, без повече приказки! — изкрещя австралиецът и дръпна за косата Харли, която се разпищя.
— Отпред има отровен газ, който вече се просмуква. Осигурете ми място, където да изчакам с младата дама, докато уредите да дойде хеликоптерът и ми донесете парите. Шестте милиона де.
— Добре — склони генералният секретар.
Тя забеляза на северното стълбище някакво раздвижване. Иззад страничната облегалка на последната седалка надзърнаха очи. Мъжът, останал вътре в залата, се понадигна, долепил показалец до устните си.