Доста неща не бяха изяснени. До каква степен бяха въвлечени ЦРУ и Държавният департамент? Каква беше връзката между американската държава и българина Георгиев, изчезнал сякаш вдън земя? Държавните служби нямаха правомощия да търсят отговор на тези въпроси.
Най-нелепото бе, че Организацията на обединените нации можеше да излезе от цялата история като пострадалата страна, като жертва на съзаклятие, в което са замесени и Съединените щати. Като се почне от това, че не си плащаха вноските, и се стигне до подслушването на генералния секретар, американците погазваха много от правилата, които страните членки на ООН се бяха съгласили да спазват. Държави, които закриляха терористите, търгуваха незаконно с наркотици и погазваха човешките права, щяха да ревнат възмутени в един глас срещу САЩ.
И американците щяха да си затраят. Защото средствата за масово осведомяване щяха да ги следят под лупа. Худ открай време беше на мнение, че Обединените нации и телевизията сякаш са създадени един за друг: мереха всичко с еднакъв аршин.
Худ се изправи и се погледна в огледалото. Колкото и тъжно да му бе, трябваше да си признае, че най-тежката битка, която му предстои, беше не с неговите врагове, а с Шарън, когато той се опиташе да поговори с нея. И то не само за поведението му тази вечер, но и за бъдещето, изведнъж сторило му се съвсем различно от плановете им за него.
— Я престани! — скастри се той тихо.
Метна хавлиената кърпа върху шкафа и пийна вода направо от чешмата. Върна се бавно в спалнята. Напрежението вече започваше да си казва думата. Нозете му се подкосяваха, кръстът го присвиваше. Худ приседна на леглото до Александър. Целуна лекичко момчето зад ухото. Не го беше правил от години и се стъписа: бе доловил лекия полъх на малко дете.
Александър спеше сладко-сладко и това поуспокои Худ. Той също се унесе и преди да потъне в сън, му мина през ума, че макар да е създал тези деца, можеше да се каже, че с потребностите и обичта си те в известен смисъл също са го създали.
Превърнали са го в баща.
56.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Неделя, 7:00 ч.
В седем сутринта звънна Бил Мохали и събуди Худ.
Служителят от Държавния департамент му се обаждаше, за да му съобщи, че жена му, дъщеря му и другите семейства ще бъдат закарани на летище „Лагуардия“, за да заминат за Вашингтон. Жената на Худ вече знаела, а след час полицаите от Нюйоркското управление щели да минат през хотела, за да вземат него и сина му и да ги придружат до летището.
— Защо е това бързане? — учуди се Худ.
Още се чувстваше като парцал, а ярката бяла слънчева светлина направо му пареше като киселина в очите.
— Главно заради вас — отвърна Мохали. — Но не искаме да се разчува, че предпочитаме да ви изведем от Ню Йорк.
— Нещо не разбирам — рече Худ. — Защо ще ме придружават хора от Нюйоркското управление на полицията, а не от Държавния департамент?
— Защото полицаите знаят как да охраняват знаменитости — поясни служителят. — А вие, дори и да не ви харесва, се превърнахте в звезда.
Иззвъня и клетъчният телефон на Худ. Обаждаше се Ан Фарис. Худ благодари на Мохали и стана от леглото. Отиде в коридора, за да не буди Александър — там, слава богу, беше и по-тъмно.
— Добро утро — поздрави той подчинената си.
— Добро утро — отвърна Ан. — Как си?
— Изненадващо добре — каза Худ.
— Дано не съм те събудила…
— Не, Държавният департамент те изпревари.
— Нещо важно ли? — поинтересува се жената.
— Да — потвърди шефът й. — Настояват да се изнеса на пожар оттук.
— Радвам се. Сега си под прицел.
— Както личи, съм изтървал нещо — каза Худ. — Какво става, Ан?
— Остави, не е за разправяне! — завайка се жената. — Всички само за вас говорят. И тъй като не знаят имената на двамата мъже от отряда за бързо реагиране, проникнали преди теб в заседателната зала, ти си в центъра на вниманието.
— Сигурно трябва да съм благодарен на Мала Чатерджи — подсмихна се Худ.
— Тя сипе срещу теб огън и жупел — поясни Ан. — Разправя, моля ти се, че си изложил на опасност живота на родната си дъщеря, само и само да намериш бързо, но престъпно решение на кризата.