Чувстваше се омърсена, понеже беше видяла как дипломацията умира в тази касапница. Не беше успяла да спре кръвопролитието, затова пък бе решена да се заеме с почистването, а то щеше да е основно.
Докато бе пътувала насам, Мала Чатерджи почти не бе разговаряла в самолета с Мериуедър. Заедно с генералния секретар на ООН, петдесет и седем годишната посланичка на САЩ в ООН, беше домакиня на съботния прием, но и тя като Чатерджи беше закъсняла. Затова и не бе попаднала със съпруга си сред заложниците. След нападението обаче не бе останала при делегатите пред залата. Беше отишла в кабинета си, твърдейки, че не тя, а Чатерджи и съветниците й трябва да намерят изход от положението. На хартия наистина си беше така, ала мнозина бяха стъписани, че Мериуедър се е показала толкова безучастна.
Чатерджи обаче знаеше, че посланичката не иска да оставя впечатлението, че оказва натиск върху ООН да допусне на своя територия американски посредници или отряд за бързо реагиране. Сега, след като всичко бе приключило, това звучеше нелепо, още повече че именно американци от отряд за бързо реагиране бяха намерили изход от задънената улица.
Мала Чатерджи не знаеше какво изпитва в момента посланичката на САЩ в ООН. Или на какво мнение е американският президент. Не че това имаше някакво значение. Генералният секретар на Обединените нации беше настояла за срещата, защото искаше незабавно да възстанови правото на организацията сама да решава възникналите вътре в нея спорове и да попритисне държавите, нарушили международните закони. ООН веднага бе заклеймил Ирак, задето е нахлул в Кувейт. Също тъй бързо трябваше да осъди Съединените щати, че са се намесили в кризата със заложниците.
Кореспондентите на световните средства за масово осведомяване се бяха насъбрали и чакаха лимузината, когато тя мина през югозападния вход за гости. Посланик Мериуедър отказа да даде изявление, но Чатерджи се спря при репортерите, за да разговаря с тях.
— Събитията от последните осемнайсет часа бяха голямо изпитание за Обединените нации и за другите международни организации — отбеляза тя. — Скърбим за непрежалимите си колеги, които загубихме. Доволни сме, че заложниците вече са при семействата си, но не одобряваме методите, използвани за разрешаване на кризата. Успешната дейност на Обединените нации зависи от това, държавите, на чиято територия се намират нашите седалища, да проявяват сдържаност. Помолих за тази среща с президента и с посланик Мериуедър, за да се заемем с изпълнението на две важни задачи. Първо, да видим кои точно събития са подкопали суверенитета на Обединените нации и са влезли в противоречие с Устава им, където изрично се подчертава, че ще се придържаме към дипломацията. И второ, да се уверим, че в бъдеще този суверенитет няма да бъде погазван.
Въпреки че журналистите започнаха да задават един през друг въпроси, Чатерджи им благодари и обеща, че след срещата с президента отново ще разговаря с тях. Надяваше се, че недвусмислено е показала колко осквернена се чувства от постъпката на американските военни.
За да стигнеш до Овалния кабинет, минаваш на зигзаг покрай службата на прессекретаря и заседателната зала, а после и покрай кабинета на изпълнителната секретарка на президента. Пред Овалния кабинет, до който няма друг път, винаги дежури човек от службите за сигурност.
Президентът Майкъл Лорънс бе готов да приеме посетителите точно в дванайсет на обяд. Излезе да посрещне лично Мала Чатерджи. Бе висок метър и деветдесет, имаше силен слънчев загар, а сребристосивата му коса бе подстригана съвсем късо. Грейнал в искрена усмивка, се ръкува енергично с гостенката си и я поздрави с гърлен глас.
— Радвам се да ви видя отново, госпожо генерален секретар!
— И аз, господин президент, макар и да съжалявам, че се срещаме по такъв повод — отвърна индийката.
Лорънс премести сиво-сини очи към посланик Мериуедър. Познаваше я от близо трийсет години. Бяха следвали заедно политология в Нюйоркския университет, а след като встъпи в длъжност, президентът я бе изтеглил от научната й дейност, за да й възложи поста в ООН.
— Нали нямаш нищо против, Флора, да поговорим с госпожа Чатерджи на четири очи? — попита той.
— Не, разбира се — отвърна жената.
Секретарката затвори вратата на Овалния кабинет, а президентът покани генералния секретар на ООН да седне. Чатерджи бе изпъчила гърди и бе изопнала врат. Лорънс беше облечен в сив костюм, не носеше вратовръзка и се държеше по-непринудено. Пресегна се и изключи с дистанционното устройство телевизора, настроен на канала на Си Ен Ен.