— Чух изявлението ви пред журналистите — подхвана той. — Какво имахте предвид, когато споменахте, че някои събития са подкопали суверенитета на Обединените нации, нападението на терористите ли?
Чатерджи се отпусна в жълтия фотьойл. Кръстоса ръце и преметна крак връз крак.
— Не, господин президент — отвърна генералният секретар. — Това е съвсем отделен въпрос. Говорех за господин Пол Худ от вашия Национален център по кризисните ситуации и за други двама американски военни, чиято самоличност още не съм установила, предприели операция, за която никой не е давал разрешение.
— Имате предвид акцията, сложила край на кризата със заложниците ли? — попита учтиво Лорънс.
— Не оспорвам резултата — възрази твърдо Чатерджи. — Но в момента съм силно обезпокоена от средствата, с които той беше постигнат.
— Ясно — рече президентът и седна зад писалището. — И какво смятате да предприемете?
— Бих искала господин Худ да се върне в Ню Йорк и да отговори на някои въпроси, свързани с нападението — отвърна индийката.
— Веднага ли държите да се върне? — поинтересува се Лорънс. — Дъщеря му още не се е съвзела от изживяното.
— Не е наложително да се връща веднага — уточни жената. — Смятам за приемливо да дойде някъде в средата на седмицата.
— Ясно. А какво се надявате да постигнете с тези въпроси?
— Искам да установя по съответния ред дали има нарушени закони и прекрачени граници — уточни Чатерджи.
— Госпожо генерален секретар — рече президентът, — разрешете да отбележа, че в случая от дървото не виждате гората. Лично аз съм на мнение, че Нюйоркското управление на полицията, Държавният департамент, ФБР и частите на въоръжените сили на САЩ са действали изключително предпазливо, със съответното уважение към институцията, въпреки че на опасност е бил изложен животът на толкова много млади американци. И то след като положението е излязло от контрол и хората от вашите служби за сигурност — да, трима от тях все пак са успели да проникнат в залата — са били отблъснати. Нека не забравяме и че лицата, които обвинявате, са се водели от най-безкористни подбуди и от желанието да помогнат, нещо, което може да се каже за всички американски войници.
— Никой не поставя под въпрос тяхната храброст — каза Чатерджи. — И все пак повечето хора се придържат към закона, затова е неприемливо неколцина души, пък били те и герои, да го погазват. Щом законите са престъпени, трябва да търсим правово противодействие. Това, господин президент, не е някаква прищявка от моя страна. То е заложено в устава на организацията — нашия закон. А вече се чуват гласове да отстояваме с всички средства този закон.
— Чии гласове? — поинтересува се Лорънс. — На държавите, откъдето са терористите, убити по време на нападението ли?
— На цивилизованите държави по цял свят — натърти жената.
— И за да задоволите цивилизованата им кръвожадност, вие възнамерявате да изправите Пол Худ пред съд! — възкликна президентът.
— Оставете сарказма — отвърна Чатерджи. — Да, възможно е Худ да застане и пред съд, ако го изискват деянията му.
Президентът се облегна на стола.
— Госпожо генерален секретар, снощи Пол Худ стана герой в моите очи и в очите на още двеста и петдесет милиона американци. В тази история наистина са замесени и престъпници, включително една продажна агентка от ЦРУ, която вероятно ще прекара остатъка от живота си в затвора. Но за нищо на света няма да допусна Пол Худ да бъде изправен пред съд само защото е спасил дъщеря си от един терорист.
Известно време Чатерджи гледа напрегнато президента.
— Значи няма да го предадете за разпит?
— Мисля, че така най-кратко може да се обобщи становището на американската администрация — потвърди Лорънс.
— Нима Съединените щати ще се изправят срещу волята на международната общност? — изненада се жената.
— Съвсем открито, без изобщо да се колебаем — отвърна президентът. — Пък и, да ви призная, госпожо генерален секретар, според мен представителите на различните държави в ООН бързо ще забравят случая.
— Ние, господин президент, не сме Конгресът на САЩ — възрази Чатерджи. — Не ни подценявайте, няма току-така да отклоним вниманието си от наболелия въпрос. Ще го разгледаме в цялата му сериозност.