— Колцина от вас са идвали и преди в ООН? — попита младата жена и тръгна заднишком.
Някои родители вдигнаха ръка. Худ се въздържа. Току-виж Како го попитала какво помни от предишното си посещение! Само това оставаше — той да разказва за Джеймс Лавин и Батман.
— За да освежа спомените ви — продължи японката — и заради новите ни гости, ще ви разкажа накратко за частта от сградата на Обединените нации, която ще посетим.
Екскурзоводката се впусна да обяснява, че Съветът за сигурност е най-влиятелният орган на ООН, чиято основна задача е да отстоява мира и сигурността по света.
— Съветът за сигурност има пет постоянни членки, сред които и САЩ — каза жената, — в него членуват и десет други държави, избирани за срок от две години. Тази вечер вашите деца ще свирят за посланиците на тези страни и за техните сътрудници. Както личи и от името, Икономическият и социалният съвет е форум, където се обсъждат наболелите въпроси на световната икономика, а също социални проблеми — продължи младата японка. — Съветът е призван да отстоява и човешките права и основни свободи. Съветът за попечителство, прекратил дейността си през 1994 година, е помагал на територии в цял свят да получат самоуправление или независимост било като суверенни държави, било в рамките на други страни.
Худ си помисли, че сигурно е много интересно да ръководиш учреждение като това. Да поддържаш мира вътре между делегатите бе не по-малко предизвикателство, отколкото да запазиш мира по света. Шарън сякаш прочете мислите му — хвана го за ръката и я стисна силно. Той отпъди идеята.
Групата мина покрай голям прозорец на партера с изглед към централния площад. Отпред имаше светилище в шинтоистки стил, където се намираше японската Камбана на мира. Беше излята от монети и късчета метал, дарени от представители на шейсет държави. Веднага след прозореца фоайето се вливаше в широк коридор. Точно отпред бяха асансьорите, използвани от делегатите в ООН и от техните сътрудници. Вдясно имаше няколко витринки. Екскурзоводката ги поведе натам. Във витрините имаше вещи, останали след взривяването на атомната бомба над Хирошима: смачкани консервени кутии, овъглени училищни униформи и керемиди, стопени бутилки и мъничка каменна статуйка на света Агнеса. Младата японка описа разрушителната сила и мощ на бомбата.
Подобни музейни експонати не трогнаха нито Худ, нито бащата на Барбара — Хал Матис, чийто баща беше загинал на Окинава. Худ съжали, че тук с тях не са и Боб Хърбърт, и Майк Роджърс. Роджърс щеше да помоли екскурзоводката да им покаже и нещо, останало от Пърл Харбър и от нападението, предприето, когато двете държави не са били във война. Японката беше най-много на двайсет и две-три години и Худ се запита дали тя би разбрала смисъла на въпроса. Хърбърт щеше да вдигне пара още преди да са стигнали до тази витринка. Шефът на разузнаването в Оперативния център бе загубил жена си и бе останал парализиран от кръста надолу през 1983 година, когато терористите бяха обстрелвали американското посолство в Бейрут. Не се беше отчаял, бе продължил да живее, както и преди трагедията, но не беше и простил. Според Худ си беше напълно разбираемо. В едно от изданията на ООН, което той бе прелистил набързо в магазина за сувенири, Пърл Харбър се описваше като „нападението на Хирохито“ — авторите оневиняваха японския народ. Дори Худ, който гледаше да се придържа към политическата целесъобразност, не можеше да приеме подобно пренаписване на историята.
След като разгледа витрините, посветени на Хирошима, групата се качи с ескалаторите във фоайето на горния етаж. Вляво се падаха трите зали — залата на Съвета за сигурност се намираше в дъното. Екскурзоводката поведе родителите през фоайето, към някогашната ложа за журналисти. Отпред стоеше човек от службата за сигурност към ООН. Чернокожият мъж беше облечен в сивосинкава риза с къс ръкав и панталони с тъмен кант отстрани на крачолите, на главата си носеше тъмносиньо кепе. Върху значката на джобчето бе написано името му — Дилън. Господин Дилън отключи вратата на ложата и пусна родителите вътре.
В днешно време репортерите работят главно в обзаведения по последна дума на техниката пресцентър, разположен в дългите остъклени кабини с телевизори от двете страни на заседателната зала на Съвета за сигурност. В тях се влиза от коридора между тази зала и залата на Икономическия и социалния съвет. Но през четирийсетте години именно това просторно помещение без прозорци и с формата на буквата Г е служело за пресцентър на Организацията на обединените нации. В единия край имаше стари писалища, телефони, няколко допотопни компютъра и факс апарата. В по-широката част на помещението имаше канапета с изкуствена тапицерия, нещо като кът за почивка, щанд за закуски и телевизионни монитори по стените. Обикновено мониторите излъчваха заседанията на Съвета за сигурност или на Икономическия и социалния съвет. Присъстващите можеха да си сложат слушалки и да слушат пренията на който език пожелаят. Тази вечер щяха да изгледат речта на Чатерджи, а после и концерта. Върху двете масички в дъното бяха наредени сандвичи, имаше и кафемашина. Малкият хладилник беше зареден с безалкохолни напитки.