Даунър беше коленичил до вратата на камионетката откъм страната на волана. Остави оръжието на пода. Беше преметнал на рамо ракетна установка „Б-77“, швейцарско производство. Бе поръчал американски „Драгон М-47“, но Устинович не бе успял да го набави. Даунър беше огледал противотанковата установка с къс обсег и бе уверил другите от групата, че ще свърши работа. Вандал се надяваше австралиецът да се окаже прав. Ако грешеше, щяха да ги избият като мухи. Барон се бе свил до страничната врата и се беше приготвил да я отвори.
Вандал беше проверил оръжията още в хотела. Сега само седеше и чакаше, докато камионетката набираше скорост. Най-сетне бе настанал мигът, за който се бяха готвили повече от година. Вандал обаче го бе чакал много повече от година. Беше спокоен, обзе го ведрост щом съгледа целта.
Другите, особено Георгиев, също му се виждаха спокойни. Българинът приличаше на огромна ледена машина. Вандал не знаеше почти нищо за него, но и малкото беше предостатъчно, та французинът да си има едно наум. До 1991 година, когато България приема нова конституция, тя е сред най-потисническите държави в съветския блок. Георгиев помагал на ЦРУ да вербува информатори сред високопоставените държавници. Вандал щеше да го разбере, ако той се беше борил от убеждения срещу режима. Но Георгиев беше работил за ЦРУ просто защото американците му плащаха пребогато. Макар и патриотът, и предателят да имаха еднакви цели, между тях съществуваше огромна разлика. Етиен Вандал беше на мнение, че човек, предал родината си, като нищо ще предаде и своите съучастници. Знаеше го от собствен опит. Навремето дядо му — Шарл Вандал, беше сътрудничил на нацистите и бе умрял в затвора. Но той не просто беше предал родината си. Бе участвал в Съпротивата, в отряда на Мюло, който задигал от френските музеи произведения на изкуството и други ценни експонати и ги укривал, за да не ги отмъкнат германците. Шарл Вандал не само предал Мюло и другарите му, но и показал на нацистите мястото, където отрядът укривал ценностите.
Оставаше им само една пресечка. Малцината туристи, които продължаваха да се разхождат въпреки късния час, се извърнаха да погледнат отпрашилата покрай тях камионетка. Тя профуча покрай сградата на библиотеката на ООН в южния край на площада. После Георгиев се стрелна покрай първата будка на охраната със зеленикаво бронирано стъкло и отегчени полицаи. Беше точно зад черната желязна ограда, отделена от улицата с шестметров тротоар. Заради приема имаше подсилена охрана, входната врата беше затворена, но това не притесни петимата в камионетката. Целта отстоеше на някакви си петнайсетина метра северно от тях.
Георгиев подмина и втората будка на охраната. Заобиколи пожарникарския кран зад нея, зави рязко надясно и натисна газта до дупка. Камионетката се понесе по тротоара, бутна един пешеходец и го прегази с колелото откъм страната на волана. Събори още неколцина души. След миг разкъса еднометровата телена ограда. Стърженето на метала, закачил отстрани камионетката, заглуши писъците на ранените минувачи. Петимата се понесоха през градинката, между храстите и дърветата. Георгиев в последния момент изви волана, за да не се блъсне в огромното дърво в южния край. Ниските клони задраскаха по предното стъкло и покрива. Някои се откършиха, други отскочиха с пукот.
От северния и южния край веднага се спуснаха хора от охраната на ООН, полицаи от Нюйоркското управление и неколцина мъже по бели ризи от Държавния департамент, забелязали камионетката, проникнала с гръм и трясък в двора на сградата. Извадиха оръжието и радиостанциите и се завтекоха към входа от трите будки на охраната покрай Първо авеню, от будката в северната част на двора и от полицейския пост на отсрещния тротоар.
Само за няколко секунди камионетката прекоси градината и подмина редиците жив плет в дъното. Георгиев натисна рязко спирачките и мъжете отзад се хванаха, за да не паднат. Между парка и кръглия площад имаше циментова преграда, висока около един метър и дебела към педя и половина. Точно зад нея се възправяха пилоните, на които се вееха националните флагове на сто осемдесет и петте държави, членки на ООН.
Георгиев и Вандал се наведоха. Очакваха предното стъкло да стане на сол. Барон плъзна вратата на камионетката и я отвори. Сазанка залегна, готов, ако се наложи, да открие огън. Даунър се надвеси над него и насочи ракетната установка към дебелата стена. Прицели се в основата й, за да е сигурен, че ще я срути. После натисна спусъка.
Чу се оглушителен тътен и близо два метра от преградата се разлетяха във всички посоки. Няколко по-големи парчета бетон изхвърчаха като топовни гюллета над площада, други паднаха в шадравана, трети заподскачаха по алеята. Над стената на широка петнайсетметрова дъга се изви водопад от бели камъчета, които заваляха като градушка. Пет от високите пилони зад стената се скършиха в основата. Паднаха с трясък право напред върху асфалта. Вандал чу как се свличат, макар че ушите му пищяха от взрива.