Още се сипеха парчетии бетон, когато Георгиев даде газ и подкара напред. Не биваше да губят и миг. Трябваше да се придвижат. Българинът мина през отвора, зейнал в преградата, и ожули отстрани камионетката в щръкналия назъбен цимент, но въпреки това не спря. Даунър се бе прибрал вътре, а Сазанка пък се прицелваше през отворената врата, готов да убие всеки, решил да стреля по тях. Но никой не го направи. Бяха замислили удара още докато бяха в умиротворителните сили в Камбоджа и се бяха сдобили с екземпляр на инструкциите на ООН. А те бяха пределно ясни: никой да не действа на своя глава, ако има насреща си цяла група. Длъжен е по възможност да предотврати опасността, но в никакъв случай не бива да предприема нищо, докато не получи подкрепление. Такава си беше философията на Организацията. Тя се проваляше на международната арена, нямаше да се увенчае с успех и тук.
Георгиев се насочи към североизточната част на площада. Предното стъкло бе натрошено, но още се държеше в рамката. За късмет българинът можеше да се оправи и без добра видимост. Камионетката се стрелна по уличката, извеждаща от двора, и заподскача по моравата пред сградата на Общото събрание. Българинът продължи на изток и заобиколи японската Камбана на мира. Вандал пак се наведе точно когато камионетката нахлу през огромните огледални прозорци на малкото фоайе, гледащи към двора. Вътре се блъсна в статуята на Ел Абразо дел Пас, стилизирана мъжка фигура, „прегърнала“ мира. Скулптурата се пльосна на пода, а камионетката я размаза с гуми и спря — беше дотук. Не бе необходимо да продължава нататък. Докато охраната и гостите на приема се усетят какво става, петимата в камионетката вече бяха изскочили във фоайето. Георгиев покоси пазача пред коридора за служебните асансьори. Младежът се завъртя като пумпал и се свлече — първата жертва, дадена от ООН. Вандал се запита дали и на този тук ще му вдигнат паметник.
Петимата притичаха по коридора и се качиха на бегом в асансьорите. Но охраната ги беше спряла. Не го очакваха, това обаче не ги спря. Качиха се тичешком по стълбището на горния етаж и завиха наляво. Спрените асансьори бяха единствената спънка, на която се бяха натъкнали дотук. Още през 1939 година Германия беше доказала в Полша, а през 1990 година Саддам Хюсеин бе потвърдил в Кувейт, че добре обмисленият светкавичен удар не може да бъде спрян. Минава доста време, докато нападнатият се поокопити и отвърне на удара. Но в този случай и това щеше да е безполезно.
Не бяха минали и деветдесет секунди, откакто петимата бяха свърнали от Първо авеню, а вече бяха насред сградата на Секретариата. Притичаха покрай високите прозорци с изглед към двора. Шадраванът беше спрян, за да не намалява видимостта към Секретариата. Автомобилите по улиците също не се движеха, туристите биваха отпращани в пресечките. Навсякъде гъмжеше от полицаи и от хора на службите за сигурност.
„Отцепете сградата, така че проблемът да не се разраства“ — припомни си Вандал инструкциите. Тия хора бяха толкова предвидими, да си умреш от скука!
Към тях се завтекоха неколцина души от охраната — трима мъже и една жена. Бяха с бронежилетки и не отлепяха ухо от радиостанциите. Бяха извадили оръжието си и очевидно се бяха запътили към заседателната зала на Съвета за сигурност, която се падаше вдясно. Вероятно ги бяха пратили да измъкнат делегатите, в случай че именно те са цел на нападението.
Но младежите така и не стигнаха до залата. Спряха като заковани, съгледали нападателите. После, като всеки полицай или войник, който никога не е влизал в истински бой, започнаха да се държат, сякаш са на учение. Направиха единственото, което знаеха. От наръчника за охраната на Обединените нации Вандал бе научил, че младежите ще се опитат да се пръснат, за да не са толкова уязвими, да се прикрият, ако е възможно, и да се помъчат да обезвредят противника.
Георгиев и Сазанка не им дадоха тази възможност. Откриха огън с картечниците, които държаха на равнището на хълбоците, и в миг покосиха на място хората от охраната. Пистолетите и радиостанциите тупнаха с трясък на пода. Докато ранените стенеха, Георгиев и японецът им теглиха по още един куршум, този път в главата. Спряха на няколко крачки от труповете. Българинът прибра две от радиостанциите, нападали по пода.