Най-неочаквано Худ бе обзет от странно чувство. Спомни си Томас Дейвис, пожарникар, с когото в Лос Анджелис бе играл софтбол. Един следобед му звъннали по телефона и му съобщили, че гори собственият му дом. Той знаел какво трябва да направи, знаел какво става, а не можел да се помръдне.
Худ затвори вратата и се върна при писалищата.
— Какво става? — попита Чарли.
Пол не отговори. И той като Дейвис не можеше да се помръдне.
— Какво става, по дяволите! — изкрещя Чарли.
— Четирима души от охраната са мъртви и който ги е застрелял, е влязъл в залата на Съвета за сигурност.
— Детенцето ми! — проплака една от майките.
— Сигурен съм, че поне засега няма да пострадат — увери я Худ.
— Да де! Както бяхте сигурен, че и косъм нямало да падне от главите им, ако си стоим тук — развика се Чарли.
Гневът на мъжа извади Худ от вцепенението.
— Ако бяхте излезли оттук, вече щяхте да сте труп — натърти той. — Господин Дилън нямаше да ви пусне в залата и щяха да ви убият заедно с охраната.
Пое си дъх, за да се поуспокои. Извади от джоба на сакото клетъчния телефон. Започна да набира номера.
— На кого се обаждаш? — попита Шарън.
Той я погледна и я помилва по бузата.
— На човек, който пет пари не дава, че това е международна територия — отвърна Худ. — И ще ни помогне.
10.
Бетезда, щата Мериленд
Събота, 19:46 ч.
Майк Роджърс се намираше в състояние, което наричаше „състоянието Гари Купър“. Не в истинския, а в своя кино живот, макар че в момента двете се покриваха напълно.
Бившият заместник-директор на Оперативния център, който сега бе временно изпълняващ длъжността директор, не помнеше да е бил някога през живота си объркан или несигурен. В колежа четири пъти му бяха чупили носа по време на баскетболни мачове — не за друго, а защото той бе видял коша оголен и се бе хвърлил в нападение, без да се интересува дали „Смерчовете“, „Железарите“, „Трепачите“ и не знам още кои си ще му се изпречат на пътя. Беше изкарал два мандата във Виетнам, по време на войната в Персийския залив бе командвал механизирана бригада — бяха му възлагали задачи и той ги бе изпълнявал до последната. Първия път, когато бе заминал заедно с отряда за бързо реагиране в Северна Корея, беше обезвредил фанатизиран офицер, наумил си да изравни със земята Япония. След като се бе прибрал от Виетнам, дори беше намерил време да защити докторат по история на света. Докато сега…
Беше потиснат не само защото Пол Худ бе подал оставка, макар че и заради това. Каква ирония на съдбата! Преди две и половина години не можеше и да си представи как ще докладва на този тип — на някакъв си цивилен, мотал се по увеселения за набиране на средства и по приеми с кинозвезди, докато Роджърс е изтласквал Ирак от Кувейт. Но Худ се оказа мъж на място — освен че разбираше от политика, умееше и да ръководи. Щеше да липсва на Роджърс.
Сега Майк бе облечен в широк сив анцуг и бе се излегнал направо с маратонките върху коженото канапе. Размърда се предпазливо. Точно преди половин месец бе заловен от терористи в долината Бекаа в Ливан. Изгарянията втора и трета степен, които бе получил по време на мъченията, още не бяха зараснали напълно. Както и вътрешните рани.
Роджърс премести поглед. Взря се с тъжни светлокафяви очи в телевизионния приемник. Гледаше „Веракрус“, един от последните филми на Купър, където той изпълняваше ролята на бивш офицер от Гражданската война, прехвърлил се като наемник южно от границата и прегърнал каузата на тамошните революционери. Сила, достойнство, чест — ето какво олицетворяваше Купър.
„Такъв доскоро бях и аз“ — помисли си тъжно Роджърс.
В Ливан бе загубил не само част от кожата си и своята свобода. Бяха го натикали в някаква пещера и го бяха горили с факла. Бяха потъпкали самоуважението му. Но не защото Роджърс се бе уплашил да не умре. Смяташе, че викингите са били прави в убеждението си, че човек започва да умира още от мига на своето раждане и че смъртта по време на битка е най-достойният начин да достигнеш неизбежния край. Но за малко в Ливан да му отнемат и това. Точно както високата температура, и непоносимата болка размътва съзнанието. Спокойният, уравновесен мъчител се превръща едва ли не в глас на разума и подсказва на разсъдъка какво да прави. Роджърс за малко да каже на терористите всички тайни на местния клон на Оперативния център, който те бяха превзели.