Роджърс се надяваше да не се стига чак дотам. За беда терористи, започнали акцията си с убийства, вече нямаха какво да губят и нямаше да се колебаят да застрелят още хора. Пък и през последния половин век се бе разбрало, че тероризмът пет пари не дава за помирителната дипломация на ООН.
„Надеждата — помисли си той горчиво. — Как ли го беше казал един драматург? Или може би беше учен? Надеждата — това е чувството, че чувството, което изпитваш, е непостоянно.“
Преоблече се, излезе в сгъстяващия се здрач и се качи на колата. Вече бе забравил за личните си проблеми. Отпраши по магистралата към Оперативния център.
За да помогне едно момиченце да бъде спасено от някакви изпаднали типове.
11.
Военновъздушна база „Андрюс“, щата Мериленд
Събота, 20:37 ч.
Преди четирийсет години, в разгара на Студената война, невзрачната двуетажна сграда в североизточния край на военновъздушната база „Андрюс“ бе служила за нещо като чакалня на елитните екипажи, известни като Гарваните. В случай на ядрено нападение тъкмо Гарваните трябваше да евакуират високопоставените държавници и военни от Вашингтон, окръг Колумбия, в подземията, прокопани в Синия хребет.
Но днес боядисаната в светлобежово сграда не беше просто паметник на една отминала епоха. На мястото на окопите, където навремето са се провеждали ученията, имаше парк, и не всички от седемдесет и осемте работещи тук бяха в униформа.
В Националния център по преодоляване на кризите бяха привлечени най-добрите тактици, военачалници, дипломати, разузнавачи анализатори, специалисти по околната среда, юристи и прессекретари.
След двегодишен ремонт, ръководен от директора на разузнаването Боб Хърбърт, някогашната чакалня се бе преобразила в оборудван по последна дума на техниката Оперативен център, който да подпомага Белия дом. Националната разузнавателна служба, Централното разузнавателно управление, Службата за национална сигурност, Държавния департамент, Министерството на отбраната, Военното разузнаване, Федералното бюро за разследване, Интерпол и редица други чужди разузнавателни служби в преодоляването на вътрешни и външни кризи. След като обаче бе овладял със собствени сили кризите в Северна Корея и Русия, Оперативният център беше доказал, че единствен той е подготвен да разработва и да провежда операции в цял свят.
И всичко това бе станало под ръководството на Пол Худ.
Генерал Майк Роджърс спря джипа пред бариерата. От будката излезе охраната — младичък сержант от военновъздушните сили. Роджърс не беше в униформа, но въпреки това младежът му изкозирува и вдигна желязната преграда. Роджърс продължи нататък с джипа.
Макар че парада тук командваше Пол Худ, Роджърс бе участвал пряко във взимането на всички решения и в провеждането на повечето военни операции. И сега изгаряше от нетърпение да намери изход от положението, особено ако си издействаше да работи самостоятелно, без да се вдига излишен шум.
Паркира джипа и притича, доколкото му позволяваха стегнатите превръзки, до входа на Оперативния център. Поздрави въоръжените мъже от охраната, седнали зад бронираното стъкло, и забърза през управлението на Центъра, разположено на първия етаж. Истинската дейност на Оперативния център беше съсредоточена в подземието, където и пиле не можеше да прехвръкне.
Викаха му „кошарата“. Роджърс забърза към административното крило покрай тесните като килийки кабинети, подредени в полукръг в северната част на подземието. Не влезе дори в своя кабинет — отиде право в заседателната зала, която юрисконсултът на Оперативния център Лоуел Кофи Трети наричаше на шега Резервоара.
Стените, подът и таванът на Резервоара бяха облицовани с напръскани в черно и сиво звуконепроницаеми плочи, под които имаше няколко пласта корк, трийсет сантиметра бетон и отново звуконепроницаеми плоскости. И в шестте бетонни стени на помещението имаше по две електрически мрежи, излъчващи променливи звукови вълни. Никакъв звук не можеше да проникне или да напусне помещението. Ако искаше да му се обадят по клетъчния телефон, Роджърс трябваше да смени програмата, така че обажданията да постъпват горе в кабинета и оттам да бъдат прехвърляни тук в подземието.