Боб Хърбърт вече беше дошъл, тук бяха и Кофи, Ан Фарис, Лиз Гордън и Мат Стол. Всички бяха в почивка, но се бяха явили, та нощният екип да не се отклонява от обичайната си работа. Бяха много угрижени.
— Благодаря ви, че дойдохте — рече Роджърс, след като нахълта с гръм и трясък.
Затвори вратата и седна на челното място край елипсовидната махагонова маса. В двата й края имаше свързани в мрежа компютри, пред всеки от дванайсетте стола се мъдреха телефонни апарати.
— Доколкото разбрах, Майк, си говорил с Пол — подхвана Ан.
— Да.
— Как е той? — попита жената.
— И Пол, и Шарън са много притеснени — отсече Роджърс.
Генералът гледаше разговорите му с Ан, която беше натоварена с връзките със средствата за масово осведомяване, да са възможно най-кратки и да не среща очите й. Пет пари не даваше за печата, недолюбваше репортерите. Така де, защо да се церемони с тях: или им казваш истината, или си мълчиш. Но Роджърс имаше зъб на Ан най-вече заради отношението й към Пол Худ. Худ все пак беше женен, не беше никак морално Ан да се навърта около него. Пък и това пречеше на работата. В службата сексуалното привличане беше неизбежно, ала Фарис хич и не криеше, че е хлътнала по шефа си.
Дори и да забелязваше отношението на Роджърс, тя не се издаваше с нищо.
— Казах му, че ще му съобщим, ако има нещо ново — допълни Роджърс. — Не искам обаче да го търсим, освен ако не е наложително. Ако не го евакуират, Пол вероятно ще се опита да поразузнае. Само това оставаше — телефонът му да иззвъни точно когато е долепил ухо до вратата.
— Пък и линията не е от най-безопасните — вметна Стол.
Роджърс кимна. Погледна Хърбърт.
— По пътя звъннах на полковник Огъст. Вдигнал е под тревога отряда за бързо реагиране, вече проверяват в компютрите цялата информация за сградата на ООН.
— Навремето ЦРУ е поработило добре, съставило е карти на всички помещения — отбеляза Хърбърт. — Сигурен съм, че има предостатъчно данни.
Юрисконсултът Лоуел Кофи Трети, облечен много елегантно, седеше отляво на Роджърс.
— Не е нужно да ти напомням, Майк, че Съединените щати нямат право да действат на територията на Обединените нации — натърти той. — Вътре не могат да влязат дори от Нюйоркското управление на полицията, освен ако не ги повикат.
— Знам — отсече генералът.
— Притесняваш ли се? — попита Лиз Гордън.
Роджърс погледна възпълната психоложка на Центъра, седнала до Кофи.
— Само за Харли Худ и другите деца в залата на Съвета за сигурност — отвърна той.
Лиз понечи да каже нещо, но размисли. Не й се налагаше. Роджърс сам виждаше неодобрението, изписало се върху лицето й. Когато се беше върнал от Близкия изток, психоложката го бе предупредила да не насочва гнева и отчаянието си в погрешна посока. Според него в момента той правеше всичко друго, но не и това. Нападателите, които и да бяха те, наистина го бяха разгневили.
Роджърс се обърна към Хърбърт, разположил се от дясната му страна.
— Имаме ли някакви разузнавателни данни кой е извършил нападението?
Хърбърт се понаведе напред в инвалидната количка.
— Не — отвърна плешивеещият шеф на разузнаването. — Престъпниците са проникнали с камионетка. Разбрахме от видеозаписа регистрационния номер и проверихме автомобила във фирмата за коли под наем. Човекът, който е взел камионетката, някой си Илия Гафт, е представил подправени документи.
— Длъжен е да покаже и шофьорската си книжка — вметна Роджърс.
Хърбърт кимна.
— Обадихме се в Пътна полиция. Такава книжка не е издавана. Но всъщност не е кой знае каква философия да се сдобиеш и с подправена шофьорска книжка.
Роджърс също кимна.
— За приема охраната е била подсилена — продължи Хърбърт. — Сравних данните с миналата година, когато пак е имало такъв прием. Лошото е, че всички от службите за сигурност са пратени или на трите пропускателни пункта, или на площада северно от сградата на Обединените нации. Престъпниците явно са обстрелвали преградата с ракетна установка, после са прекосили двора и са нахлули в проклетата сграда. Теглили са куршума на всеки, изпречил им се на пътя, и са проникнали в заседателната зала на Съвета за сигурност.
— Не са ли се свързали, за да съобщят исканията си? — поинтересува се Роджърс.