Ани подозираше, че за пръв път в историята на Обединените нации се взима решение за действия, което не е подложено на гласуване. И на това се беше престрашила, разбира се, една жена.
След това Мот препоръча охраната на ООН да бъде прехвърлена и съсредоточена изцяло около заседателната зала на Съвета за сигурност. Изложи накратко възможностите за ответни действия, които да бъдат предприети от охраната на ООН и от групата за реагиране при извънредни ситуации към Нюйоркското управление на полицията, предложило да помогне с подготвени хора.
— Невъзможно е да разработим план за ответен военен удар, докато не получим по-пълна представа какво точно става вътре — поясни Мот. — Пратил съм двама офицери да се опитат да чуят нещо през двойните врати откъм страната на Съвета за попечителство. За беда терористите са сложили в коридорите към пресцентъра детектори, които реагират и на най-малкото движение, значи не можем да проникнем оттам. Изключили са и охранителните камери вътре в самата заседателна зала. Опитваме се да видим какво става там с тънки като жички фиброоптични лещи. Ще пробием с ръчни бургии две дупчици в пода на залата. За съжаление ще получим зрителна представа какво става вътре едва след крайния срок от деветдесет минути. Чрез сателит ще пратим екземпляри от направените с охранителните камери видеоснимки на убийците в бюрата на Интерпол в Лондон, Париж, Мадрид и Бон, а също в полицията в Япония, Москва и град Мексико. Надяваме се агентите там вече да са се натъквали на нещо, което да наподобява нападението тук.
— Въпросът сега е дали наистина ще убият някого от заложниците? — прекъсна го Чатерджи.
— Според мен — да — отвърна Мот.
— Въз основа на какви сведения правите това заключение? — намеси се някой от другите присъстващи.
Ани не познаваше гласа и акцента.
— На мои си сведения — натърти Мот. Изрече думата сведения така, че Ани си представи как той сочи отчаяно главата си. — И да убият още някого, терористите вече не губят нищо.
— Тогава какво можем да предприемем преди изтичането на крайния срок? — настоя генералният секретар Чатерджи.
— Във военно отношение ли? — уточни Мот. — Ако се налага, моите хора са готови да проникнат вътре и без данните, получени със специални разузнавателни средства.
— А екипът ви обучен ли е за подобни акции? — попита индийката.
Ани знаеше отговора на въпроса. Сътрудниците на Военния съвет изобщо не бяха подготвени. Не бяха участвали никога в подобни операции, не им достигаха и хора. Ако един-двама бъдеха покосени, нямаше попълнение, които да ги замени. През последните няколко години персоналът в секретариата на ООН, включително във Военния съвет бе съкратен с една четвърт. И не само това, най-кадърните се бяха преместили в охраната на частни фирми, където им плащаха повече и където имаха по-големи възможности да се издигнат.
— Подготвени сме да проникнем и да спасим положението — отвърна Мот. — Но трябва да съм откровен, уважаема госпожо. Влезем ли, за да обезвредим терористите, има опасност да загинат не само някои от моите подчинени, но и делегати и деца, които безспорно ще изпаднат в паника.
— Не можем да ги излагаме на такава опасност — рече Чатерджи.
— Имаме повече шансове за успех, ако изчакаме и поразузнаем — призна си Мот.
— А ако използваме срещу терористите сълзотворен газ? — предложи заместник генералният секретар Такахара.
— Заседателната зала на Съвета за сигурност е огромна — напомни Мот. — Необходими са поне седемдесет секунди, за да пуснем газа през вентилационната система, и няколко секунди по-малко, за да отворим вратите и да хвърлим вътре гранати. И в двата случая терористите ще си сложат противогази, ако носят такива, ще счупят със стрелба двата прозореца, така че газът да се разреди, ще убият заложниците, щом разберат какво точно става, или ще се преместят на друго място, като ги използват за жив щит. Ако наистина разполагат, както твърдят, с отровен газ, значи имат и противогази.
— И без това ще убият всички заложници — намеси се един от другите заместник генерални секретари. Според Ани това бе португалецът Фернанду Кампуш, един от малцината военни, в чието мнение Чатерджи се вслушваше. — Нахлуем ли сега, има някакъв шанс да спасим ако не всички, то поне някои от хората вътре.
Около масата се разнесе шушукане. Генералният секретар Чатерджи помоли за тишина и отново даде думата на Мот.
— Още веднъж препоръчвам да изчакаме, докато получим зрителна представа за ставащото в залата — рече в заключение той. — Така поне ще знаем къде точно се намира врагът и къде — заложниците.